Основната причина е, че не търся. Често усещам, зад добронамерените реплики – “Ей, живот си живееш, скиташ насам, натам”, едно скрито снизхождение и лек упрек, че не взимам живота на сериозно и е време да порасна, че видиш ли, всички останали вече се успели в кариерата, семейството и са сериозни хора. Истината е, че аз тая работа не я намирам за работа. Истината е, че живеем в абсурден свят, чиито фокус е върху парите, заради парите. т.е изградили сме вярванията, морала си и ценностната система около хартийки без реална стойност, с които дори, с извинение, задника си не можеш да избършеш, щото абе не е яко, твърда е хартията.
Не аз не съм от хипитата, които отричат парите и системата, но не мога да се примиря с фокуса и начина по, който се използват.
Истината е, че да искам да имам пари и искам да живея добре, но всеки път когато съм опитвала започна работа, заради парите, за добро или лошо, никога не ми се е получавало. Дълго време се самообвинявах, че явно съм мързелива, че не мога да се стегна и да накарам цялото ми същество да не роптае срещу абсурдите и лъжите, който трябва да изобразявам (това в рекламата), заради пари. Трябваше ми дълъг самоанализ, къде за бога ми е проблема и разбрах – просто не мога да направя компромис. Не, няма да направя компромис. Цялата проклета система е един проклет компромис, които аз няма да направя. Компромис с водата, която пием, компромис с въздуха, който дишаме, с почвата, която ни храни. Отровили сме всичко, заради фокуса върху пари. Не искам дори да споменавам компромиса с животните, компромиса с хората, компромиса с децата. Някой му викат работа, аз му викам робство, тоталното обезличаване на индивида, сериозно, смятате ли, че на някой му пука за вас, ако вие не му носите пари? Ще ви сменят преди да сте мигнали, колкото и да сте добър, винаги ще има по-добри от вас, чакащи на опашка. Ще изцедят всичкия ви талант и сили, срещу хартийки, тиймбилдинги и месец почивка, дори накрая няма да знаете за чия идея сте се борили и имало ли там идея изобщо. Една приятелка викаше “По-добре да започнеш да работиш за собствените си мечти, преди някой да те е хванал да работиш за неговите”.
Дълго време вярвах, че парите сами по-себе си не източник на злото, защото алчността и не наситеността е в хората. Това си е факт, но има и друго. Парите са специален феномен, защото позволяват да бъдат трупани почти в безкрайно количество. Никога не можем да се презапасим с картофи или с жито или с овце или с каквото и да е било друго, всичкия излишък просто ще се развали и пак няма да го имаме, докато хартийките позволяват едно голямо трупане и без лимитно умножаване на алчността. Позволете да разкажа една любима история тук.
“Учен отишъл да изследва племе в Австралия. Един ден гледа един от племето заровен до шия в пясъка и попитал:
- Защо сте наказали този човек така?
- О, той извърши най-големият грях за нашето племе – отговорили аборигените
- Е какъв, ще да е този грях – запитал ученият – убил ли е, откраднал ли е, излъгал ли е?
- Не, той скри храна за утрешният ден … той е изгубил вярата, че утре ще ни бъде дадено отново. Заровихме го, Земята да го пречисти от съмнението”
Та мили, съграждани, къде ни е вярата? Ние не просто, че се запасяваме за утре, не за след десет или двайсет години напред, а искаме и следващия живот да подсигурим. Абсурдно е, хората вярват в абсурдни неща, например, че като се пенсионират, най-после ще са щастливи и свободни да изживеят спокойно старините си, абсурдно е да отлагаме щастието си, да си мислим, че ще дойде в неясното бъдеще. Добре може би, хората вече не го чакат, те искат да си купуват щастието на момента и теглят кредитчета наляво надясно, и после работят за вещите и за почивката си, абе абсурдно ми е, какво повече да кажа. По пътя срещнах много хора, дали обет да не работят и всички бяха с подобна история, която почваше горе долу така “Майка ми/баща ми му оставах две/три години до пенсия, тъкмо бяха купили/построили/планирали еди какво си и той/тя получи удар/рак/нещо друго си и почина.” Видях това да се случва и на близки хора и както казват будистите – “единственото сигурно в живота е, че ще умреш, но не е сигурно кога”. Пак ми обяснете, за какво точно се подсигуряваме и презапасяваме? В какво по-точно се изразява тази сигурност и стабилност в живота? Няма нищо сигурно и това е факт, на който почива моята гледна точка за света. Търсенето на сигурност е илюзия продиктувана от страх и всяко действие предприето в тази посока е базирано върху страх. И тук се връщаме върху схемата с компромисите, правим ги най-вече със себе си, с истинските си желания и мечти. И няма защо да обвиняваме системата или световната конспирация, защото в крайна сметка това сме ние. Погледнете се, честно особено пък вие дето сте “извън” системата, продължаваме да вземаме решения от страх, от егоизъм и лични интереси, всеки един от нас във всяко дребно решение, няма да стане така, ние сме проклетата система вън или вътре в нея. Ще я разрушим единствено разрушавайки я в нас самите, ще я променим единствено променяйки я в нас самите, когато изместим фокуса от парите към идеята, от количеството към качеството, от личното към общото, от сревноването към подкрепата, от разрухата към съграждането, от малодушието към силата, от страха към вярата, от човека към Бога, тогава може и нещо да се промени, но всеки трябва а го постигне сам за себе си и сам за всички. Знам, че звуча идеалистично, знам колко точно е трудно на практика, знам точно колко усилия и време ми отне да спра да слушам всички гласове, на обществото, съмнението и страха и да чуя най-сетне този на сърцето, и още не съм го постигнала съвсем, то бая гласове, бая олелия пада в тази глава и се обърквам от време на време, но нищо не може да ме спре да опитвам и да се връщам отново. И понеже най-не харесвам някой да стои, да мрънка за нещо и да дава много акъл, спирам да мрънкотя щото, като не ми харесва света дето съм заварила, мисля да си построя нов, дето да ми харесва и туй то.
Знаете какво се случва в момента в Русия...
Рожби на идиотизма
Пише, че си мъж, а тука пишеш в женски род.
Срамно е да висиш на някого на шията и да разтягаш локуми, след като можеш сам/а да се погрижиш за себе си.
Виждам, че след четвърт век у нас все още има ИДИОТИ, които не са проумели това и си търсят работа. Дааааа, бедният е беден, защото е прост!
"4. 4. apostapostoloff - Смисълът на промените, на прехода
беше в това: да се даде на хората право и възможност за СВОБОДНА ИНИЦИАТИВА, т. е. за бизнес."
Ти apostapostoloff заедно с Кушел, и такива като вас да сте платени дезинформатори, и да лъжете и мамите хората?!
Това ли наричате свободна инициатива?!
Хиляди платени децинформатори по БЛОГОВЕ, по интернет форуми, социолози, политолози, пиари, мениджъри, новинари и т.н. да учадстват в Сценариите за дезинформация на Олигархията, ПРОДАВАЙКИ СЕ КАТО ЕВТИНИ ПРОСТИТУТКИ?!
Това ли ви е сводния избор?!