Постинг
02.06.2013 19:26 -
Завистта крие бисер ...
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2759 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 02.06.2013 23:01
Прочетен: 2759 Коментари: 3 Гласове:
6
Последна промяна: 02.06.2013 23:01
.. наскоро го разбрах.
Завистта е безценен дар, когато смятаме че животът ни тежи, и почти за нищо не мечтаем, когато хората ни дразнят, и ситуациите са безизходни .. едва понасяме и себе си...
Преди време с приятелки попълвахме някакъв тест от книжка където пишеше да изброи човек 20-на мечти, и след година да погледне списъка си и т.н...
Основния проблем, и не само мой, след като отначало с желание се нахвърлихме на листа беше .. да продължим да пишем след петата-шестата мечта.
Стига бе! Тестът обещаваше вълшебен начин да се изпълнят и раздвижат всичките ни мечти, а ние не можем да напишем 20? Къде са?
Ами ето там. Крият се в завистта. Там може да си ги намерим, да ги изтупаме от прахта, и да ги нахраним с вяра.
Първо на първо, никой културен човек не признава че завижда. Най-много да признае за "благородна завист". Това е "завист", в която все още разпознаваме мечтата си, и си казваме - надявам се и на мен да се случи, или пък - няма да страдам дори и вече да не ми се случи... примерно 80-годишен дядо благородно завижда на внука си за новия мотопед : )
Но дори и културният човек понякога има едно усещане, което не е злонамереност, нито е осъдителното "не заслужаваш, а пък имаш"... ала определено БЕЗСМИСЛЕНО го боли от нещо хубаво в живота на други. И се чувства лош, и пъди това усещане, или почва да избягва ситуации когато го усеща /примерно жена която не се чувства красива, избягва служебните тържества когато никой не я кани да танцува... /
А това усещане ни боде, мъчи и дори да го подтискаме, не изчезва. Не защото сме ЛОШИ. А защото там се крие БИСЕР. Там е някоя от 20-те мечти, която сме отрекли и дълбоко в себе си не се надяваме да ни се случи.
И понеже е жива, се обажда - жива съм! Зазидана съм! Извади ме !!! Аз още мога да се случа..
Завистта е безценен дар, когато смятаме че животът ни тежи, и почти за нищо не мечтаем, когато хората ни дразнят, и ситуациите са безизходни .. едва понасяме и себе си...
Преди време с приятелки попълвахме някакъв тест от книжка където пишеше да изброи човек 20-на мечти, и след година да погледне списъка си и т.н...
Основния проблем, и не само мой, след като отначало с желание се нахвърлихме на листа беше .. да продължим да пишем след петата-шестата мечта.
Стига бе! Тестът обещаваше вълшебен начин да се изпълнят и раздвижат всичките ни мечти, а ние не можем да напишем 20? Къде са?
Ами ето там. Крият се в завистта. Там може да си ги намерим, да ги изтупаме от прахта, и да ги нахраним с вяра.
Първо на първо, никой културен човек не признава че завижда. Най-много да признае за "благородна завист". Това е "завист", в която все още разпознаваме мечтата си, и си казваме - надявам се и на мен да се случи, или пък - няма да страдам дори и вече да не ми се случи... примерно 80-годишен дядо благородно завижда на внука си за новия мотопед : )
Но дори и културният човек понякога има едно усещане, което не е злонамереност, нито е осъдителното "не заслужаваш, а пък имаш"... ала определено БЕЗСМИСЛЕНО го боли от нещо хубаво в живота на други. И се чувства лош, и пъди това усещане, или почва да избягва ситуации когато го усеща /примерно жена която не се чувства красива, избягва служебните тържества когато никой не я кани да танцува... /
А това усещане ни боде, мъчи и дори да го подтискаме, не изчезва. Не защото сме ЛОШИ. А защото там се крие БИСЕР. Там е някоя от 20-те мечти, която сме отрекли и дълбоко в себе си не се надяваме да ни се случи.
И понеже е жива, се обажда - жива съм! Зазидана съм! Извади ме !!! Аз още мога да се случа..
във всеки случай на два пъти днес ми се поднесе тази гледна точка
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=164235&mode=thread&order=0&thold=0
цитирайhttp://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=164235&mode=thread&order=0&thold=0
http://mdoneva.com/2010/11/13/kolkosmytnopoznati/
цитирайЕдин много тъп пример - виждам позната с хубави обувки и не й завиждам, а мигновено предвиждам да обиколя града и да си намеря същите. НО ако имам предвид че тя има големи финанси, или че не живее в града и вероятно ги е купила от другаде .. появява се елементарна единичка завист : )
цитирай