Любовта е отвъд времето. Любовта е отвъд мисълта. Любовта е отвъд илюзията. Любовта не се поддава на описание. И най-вече, любовта е отвъд отделеността. Любовта е началото на вечността. Тя е началото на просветлението. Любовта е състояние на съществуване отвъд полярностите.
Любовта прекратява кармата. Любовта прекратява дуалността. Тя е мястото, където се срещат духът и волята; тя е сърцето. Тя сближава мъжкото и женското. В по-нисшите светове това настъпва при сексуалния съюз; в по-висшите светове принципът Майка-Баща се обединява в Христовото съзнание.
Любовта е нещо повече от ниво на съзнателност; тя също така e измерение, един отделен свят. Макар че любовта е отвъд времето, тя може да проникне във времето и да окаже въздействие върху всички нива и измерения на времето.
Любовта може да бъде отдадена и получена директно, без да е необходимо огромно количество умствено знание. Обикновен поглед, докосване или мила дума могат мигновено да изстрелят душата в нейното ухание, прескачайки години на карма и вътрешна борба.
Любовта е чудо, най-голямото чудо. Както „Курс по чудеса“ така уместно твърди: „Любовта е закон, който няма свое противоположно.“ Когато сте влюбени, независимо дали в друг човек или в Бог, всичко, което виждате, е любов. Мракът, вината и осъждането са изчезнали и не е останал спомен за тях; съществува единствено красота, вечно и завинаги.
Любовта е най-великата целебна сила. Присъствието ѝ може да разсее и най-дълбоките, най-хронични форми на болест. Можете да опитате милиони лечебни техники, но ако не присъства любовта, резултатът в най-добрия случай ще бъде само временен.
Любовта може да се проявява в много форми. Всичко, което ви изважда от главата и ви пренася в сърцето, е чудо на любовта, въпреки че на много хора им се струва, че болката и страданието са пътят. Понякога човек има нужда от силен ритник по задника, за да осъзнае, че умът не може да реши всички житейски проблеми. Понякога е нужно човек да изпадне в крайно отчаяние; когато е бил опитан всеки номер и е била използвана всяка идея, но без резултат. Това е, което духовните учители наистина имат предвид, когато казват, че предаването е единственият път. Не става въпрос за предаване на волята или дори на ума; а за предаване на привързаността към ума; става въпрос за освобождаване от предварително възприетите идеи и концепции и за отваряне към нещо ново.
Ключът към отварянето на сърцето е в уравновесяването на духа и волята. Духът е Божествената сила, присъстваща в цялото Творение, а волята е чувстващата природа на живота, преживяващият. Като се отворите за духа и станете съзнателни за чувствата си, вие осигурявате пространство за спускането на любовта над вас.
При повечето от нас онова, което ни пречи да отворим сърцата си, са емоциите. Ние в такава степен сме били очукани и контузени емоционално, било то от детството, от минали животи или от Първоначалната Причина, че до един сме се отказали от любовта. Наранявани толкова много пъти, от толкова много неудовлетворителни взаимоотношения, ние често ставаме цинични и се отказваме от мечтите си. Приказките от детството за вълшебния принц и принцесата отстъпват място на горчиво разочарование, докато си проправяме път между алкохолични кошмари, съпружески контрол и манипулиране, разводи и съдебни преследвания, тормоз в детството, сексуален тормоз и всякакви форми на нефункционални взаимоотношения.
Дори лекувани от добри терапевти, много от нас изглеждат завинаги заседнали в модели от детството и в разбити мечти, изпълнени със слоеве след слоеве на гняв и скръб, които чакат да ни погълнат, ако посмеем да погледнем достатъчно надълбоко. Без духа, без Бог, който да ни издигне и измъкне от нашето тресавище, положението изглежда почти безнадеждно. И ние се обръщаме към религията, само за да открием същите нефункционални взаимоотношения, маскиращи се зад расото и амвона. „Ако само давам достатъчно пари на църквата, някак си ще бъда спасен.“ „Ако само кажа достатъчен брой пъти молитвата „Аве Мария.“
Единствено сега, по време на така наречения от християните „край на времената“, ние най-после сме придобили достатъчно мъдрост, за да излезем от привидно безкрайния цикъл на болка и страдание. Има и много души, които са си тръгнали преди нас и които ни помагат от по-висшите измерения. Освен това има и Божествена намеса. Когато гърбовете ни са опрени до стената, няма накъде другаде да вървим, освен нагоре. И така, хвърля ни се въже, точно когато врагът (собствената ни вина) ни обгражда. Приятелят в другия край на въжето е любовта, донесена ни свише, и въпреки че трябва сами да се изкачим по въжето, ние получаваме много насърчение и подкрепа от онези над нас, които ни окуражават да продължим.
Земята нямаше да преживее някои от предишните войни, ако не беше любовта на онези, които са в по-висшите сфери. Те са се намесвали няколко пъти, за да ни предпазят от самоунищожение. Но те не са се намесвали без нашето разрешение. Колективно ние – хората, които сме копнели за свобода, сме помолили за тяхната помощ. Не много отдавна ние достигнахме критична маса. Броят на душите, желаещи свобода, нарасна толкова много, че молбата ни не можеше да бъде пренебрегната. Така че сега ни се показва как да намерим изход.
Надеждата ми е, че тази книга осигурява едно от стъпалата за излизане от робството. Без подкрепа и любов свише тя нямаше да може да бъда написана. Откакто поех ангажимента да я напиша, в мен непрекъснато се вливат идеи, а преди да я завърша ще ми дойдат и много други идеи. Така че, заедно, нека с любов изследваме нови светове и измерения.
Из книгата „Живот на предела“ на Сал Ракели
Напълно съм съгласна с вас. Чистата любов е толкова красива. Кара те да се чувстваш истински. Изпълва те и се чувстваш щастлив.
