Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.09.2014 16:21 - Пътят на Висшия Аз в Галактическата Игра /1-ва част/
Автор: savremennik Категория: Технологии   
Прочетен: 2563 Коментари: 0 Гласове:
56


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Висшият Аз може да бъде описан като превозно средство или дори междинна станция, която съдържа в себе си обитател. Понякога ние наричаме този обитател самият Висш Аз. Неговите познания, мъдрост, и сила са огромни. Въпреки това той се развива (в рамките на своето собствено „време“, а не в нашето 3D-време). Той израства като обединява, комбинира и интегрира своите проектирани съзнания след като те самите са натрупали опит и са се развили. В определен момент всички тези обединени съзнания се превръщат в същество, което може да функционира като Висш Аз сам по себе си предоставяйки на първоначалния Висш Аз възможности за натрупване на опитности на дори още по-високо ниво. От гледна точка на това по-висше ниво – може да бъде формулирано нещо за което думата „игра“ вероятно пасва най-добре, за да опише ситуацията. Тази игра е била предложена на всички Висши Аз, свързани с нашата галактика.

 

Според една от хипотезите стандартния метод за развитие се е базирал на това проектираното съзнание да оперира чрез последователни изживявания, въпреки че от наша гледна точка нямаме добра представа какво точно се разбира под „последователно“ от гледна точка на едно 4D-същество. Въпреки това, тези същества поели стандартния път на развитие така или иначе акумулират опитности и израстват. Те натрупват опит и познание в пълното си съзнание и постоянни спомени за целия извървян път от тяхното създаване до тяхното „настояще“ и те имат всички предимства на съществуването в 4D. Природата на тяхното 4D-съществуване води до това те да имат „кошерно“ осъзнаване един за друг, поне що се отнася до техните различни планетарни групи. Според един източник това е състоянието на всички 4D-същества в нашата галактика както и на 4D-„контрольорите“ свързани с нашата планета. От наша гледна точка тяхното израстване изисква еони и еони време.


По време на играта бил предложен нов метод. Тези Висши Аз, които изявят желание могат да опитат да ограничат своето съзнание само в 3D, което означавало, че животът им ще се превърне в своеобразна форма на отшелничество, тъй като те ще бъдат „отрязани“ от съзнанието на „кошера“, както и от познанието натрупано в предишни животи. По този начин всяко съзнание щяло да трябва да се оправя само или поне така изглеждало.


За да се компенсира това ограничение обаче, Висшият Аз щял да има достъп до всички проектирани животи все едно те са едновременни и в известен смисъл те ЩЕЛИ ДА СА едновременни. Висшият Аз по своя собствена преценка и на база на усилията на конкретно проектирано съзнание щял да може да му предоставя различни аспекти от останалите проектирани съзнания независимо дали те хронологически стоят в миналото или бъдещето от гледна точка на конкретното въплътено съзнание.


Това било много силно предимство. Погледнато през перспективата на 3D-времето последиците щели да се изразят в екстремно бърз завършек на цикъла на израстване в сравнение с бавния и скучен път на кошерите.


Дали този дълъг „кошерен път“ е характерен и за 3D-контрольорите? Вероятно да, но започваме да обмисляме и тази възможност.


(За да се представи по-нагледно идеята за така наречените „едновременни инкарнации“ от гледна точка на Висшия Аз картината представлява в общи линии следното: Висшият Аз вижда всички „свои“, а и останалите физически тела като игрални фигури – точно както в шаха например. Самото физическо тяло не се променя значително в една инкарнация, но на Земята инкарнираният Висш Аз има предимството да „скача“ от една време-пространствена реалност в друга (със съответното физическо тяло на конкретната реалност, което се използва като „котва“ така, че Висшият Аз да се прикрепи към съответната реалност) натрупвайки опит съобразно избрания път. Този процес е нелинеен и точно затова изглежда все едно всичко се случва навсякъде по едно и също време. Едновременните инкарнации на тази планета обаче не се ограничават само до реалностите в трета плътност, а важат дори може би в още по-силна степен за инкарнациите в астралния свят около Земята. Друг начин да погледнем на това е да разберем, че астралната есенция, която съдържа в себе си искрата на осъзнаване прескача на зиг-заг през времето и пространството и всеки път когато се излезе от някоя време-пространствена реалност/вибрация, астралната есенция бива един вид оцветена с характерните черти на конкретна личност от арсенала на Висшия Аз. Поради това, че няма ограничение във времето всички инкарнации на практика се случват по едно и също време от гледна точка на Висшия Аз. Вероятно изключение прави само Финалната такава, която се намира леко извън фаза поради нейната специфична функция. В действителност ние носим със себе си – дори и в този момент всички наши инкарнационни спомени, които са „imprint-нати“ в астралните ни тела. Това което ни пречи да получим съзнателен достъп до тези спомени е начинът по който се случва взаимодействието на връзката между Висшият Аз, астралното тяло и будното състояние на физическото тяло. Повече по тези въпроси можете да видите и в статиите „Нива на сънуване и портали“ (където освен всичко друго бегло е спомената и ролята на „контрольорите“) и „Астрална памет“. Особено интересен в тази посока се явява въпроса със спомените от милиардите инкарнации осъществени преди идването в локалната „земна игра“, като някои източници споменават, че точно тези спомени биват блокирани в най-голяма степен и съответно – достъпа до тях е най-труден – бел. Alien)


Относно естеството на така наречените „контрольори“ има известен спорен момент. В единия вариант контрольорите имат съзнание, което въпреки че оперира в конкретната социална структура, е все пак продължение на конкретен Висш Аз. Това може да бъде факт дори и когато контрольорите са клонинги и има източници, които го потвърждават.


Съществува обаче и теза, според която контрольорите са по-скоро като машини или роботи, които нямат връзка към Висш Аз, което означава, че „съзнанието“, което изглежда те все пак притежават под някаква форма, не е продължение на конкретен Висш Аз. Някой би казал, че те са кошмара за който днешните трансхуманисти мечтаят – роботи от бъдещето. В това отношение може да видите книгите на Найджъл Кернер – „Песента на Сивите“ и „Сивите извънземни и жътвата на души“.


Връзката, която ние имаме с Висшия си Аз, Кернер нарича „душа“. По негово мнение Сивите извънземни нямат душа и не разбират какво представляват душите. Нещо повече. „Разбирането“ за самите себе си е дейност отвъд възможностите на роботоидните Сиви. Но те са били програмирани преди време в определен момент в миналото да прекъснат връзката на хората с техните Висши Аз чрез техните души.


(Всъщност капана свързан с тунела с бялата светлина представлява част от тези опити. Кернер дава повече подробности относно тази тема в едно свое интервю. По време на своите изследвания във връзка със Сивите, той се натъква на един много интересен феномен. Става въпрос за състояние близко до смъртта, което обаче наподобявало извънземно отвличане. Хората, които са имали подобни преживявания били доста учудени и объркани поради факта, че те се различавали доста от красивите и екзалтични изживявания, които обикновено се асоциират при такива ситуации. Обстановката в която те се оказвали била някак си „металическа“ и „твърда“ за разлика от „ефирния“ свят, който са очаквали. Изучавайки тези техни преживявания и съпоставяйки ги с други свои изследвания, Кернер стига до извода, че Сивите наистина причакват някои от хората с които експериментират в точката на тяхната физическа смърт. Според него Сивите могат да уловят „полето на душата“ на определени хора в момента, в който „това поле“ напуска мъртвото тяло и започва да навлиза в пространството между атомите. Точно там чакат Сивите, които са заложили своята технология, която залавя индивидуалните морфогенични електро-пространствени полета (душите) и ги спира да навлязат в статус на съществуване отвъд базираната на физическа материя вселена. Кернер отива още по-навътре в нещата използвайки интересна игра на думи и заявява, че ако се погледне на всички доказателства става ясно, че това което някои християнски фундаменталисти наричат „RAPTURE“ – тоест евентуалното спасение на християните преди апокалипсиса, които биват „грабнати“ и въздигнати към небесата, за да срещнат бог, си е всъщност директно „CAPTURE“ – тоест залавяне в плен – бел. Alien)


Има и друг вид съзнание, тук на Земята, което е проектирано от нещо, което бива наричано „Планетарен Дух“. Това съзнание пребивава в различните животни и други съставни части на природата.


(Ако може да се направи някаква аналогия, „Земният Планетарен Дух“ е до някаква степен еквивалентен на един Висш Аз, който е преминал през безброй инкарнации в галактическата Игра и е постигнал степен на завършеност, която да му позволи да се включи в друг тип „игри“. Освен така наречените последователни и едновременни Висши Аз, в Играта има и друг път на развитие, който е коренно различен от описаната досега схема. Това е пътят на „природните духове“. Тези същества варират от обикновени елементали до свръхнапреднали съзнания, които отговарят за цели звездни системи. Тъй като нито една от тези „групи“ не е напълно изолирана от останалите, между тях тече постоянен взаимообмен, което е повод за чести грешки в интерпретацията и дори умишлена дезинформация на определени извънземни групи приписващи си атрибути и качества присъщи за същества принадлежащи на пътя на природните духове. Колкото до самите Създатели на Играта и цялата сложност около нея – нещата могат донякъде да бъдат обяснени, ако приемем априори, че създаването на Играта се случва по схема „отгоре-надолу“. Започвайки със самите Създатели (за които може да се предположи, че са завършили други подобни Игри), те стоят на най-високото ниво на плътност, а под тях съзиданието се „кондензира“ до най-ниското си ниво. Това е така наречената „инволюционна идея“ на спускането в Играта. Съпровождащата я „еволюционна идея“ всъщност обяснява как целият събран опит от Играта ще се издигне нагоре и ще се завърне отново към мястото на спускането, но съществото вече ще е претърпяло качествена промяна. Ако съединим заедно двете идеи свързани с инволюцията и еволюцията ще получим и схемата, която обаче не прилича толкова на окръжност колкото на спирала, но в действителност нещата са далеч по-сложни. – бел. Alien)

http://parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/480-2013-11-14-15-21-44.html





Гласувай:
57
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: savremennik
Категория: Технологии
Прочетен: 2174129
Постинги: 314
Коментари: 1906
Гласове: 15566
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Лао Дзъ - Дао Дъ Дзин
2. spiralata.net
3. blogspot.com
4. Galatceq
5. Kikowsky
6. Девет истини за биополето
7. Човешко енергийно поле
8. Тайните на йогите за здравословно хранене
9. ДИШАНЕТО НА ЙОГИТЕ
10. ПАМЕТТА НА ВОДАТА
11. Учените в шок: Смъртта не е това, което е !
12. Между живота и смъртта
13. Телевизията - масова хипноза и контрол
14. Медитация - науката проглежда за невидимото
15. Изчезнали континенти : Лемурия
16. Астрология
17. ПИРАМИДИТЕ В ТИБЕТ - Сензацията на хилядолетието /част 1/
18. ПИРАМИДИТЕ В ТИБЕТ - Каменните огледала /част 2/
19. ПИРАМИДИТЕ В ТИБЕТ - Скривалищата на Атлантида /част 3/
20. ПИРАМИДИТЕ В ТИБЕТ - Световната система от ПИРАМИДИ /част 4/
21. ЗАГАДКАТА НА ЖЕЛЯЗНАТА КОЛОНА В ДЕЛХИ
22. БЕРМУДСКИЯТ ТРИЪГЪЛНИК
23. АНАТОМИЯ НА ЕНЕРГИЙНОТО ТЯЛО
24. АУРАТА НА ДЪРВЕТАТА
25. АУРА ИЛИ ПОСЛЕОБРАЗ?
26. Местоположение и карти на Атлантида
27. Dr. Royal Raymond Rife Д-р Роял Реймънд Райф
28. Тема с продължение - д-р Роял Райф
29. ОТВЪД ГРАНИЦИТЕ НА ВЪЗПРИЯТИЕТО... КОГАТО ЧОВЕК НАПУСКА ТЯЛОТО СИ Интервю с Лори Монро Емил Кацаров
30. Енергообмен