Когато знаем кои действително сме, ставаме напълно различни същности, гледаме на света по съвсем различен начин. Няма вече нищожно аз – “Не мога нищо, аз съм само един Джо Пъблик.” Хей, аз съм всичко съществуващо, аз мога всичко!

Разликата ми ставаше все по-ясна. Това не е “мисля да го направя”, а “знам, че ще го направя!” Това е моята реалност, не може да има друг изход! Това е моята реалност, моята Вселена, аз контролирам своята Вселена! Ще стане, ЗНАМ ГО! “Знам го”, а не “Така си мисля...” Това е съвсем различно състояние. Спомняте ли си от “Матрицата” - “Стига си се опитвал да ме удариш, а просто ме удари...” Отново

този процес: “Опитвам се да те ударя.” В процеса на опитване точно това и правите - опитвате се да го ударите. А просто да удариш е съвсем различно състояние. И въобще, не се опитвайте да направите нещо, а просто го направете.

Друго много интересно нещо, което ми каза гласът, бе: “Не задавай въпроса, ЗНАЙ отговора. Ти си всичко, което съществува и затова знаеш всичко. Илюзията е, че не знаеш, затова задаваш въпроса, а, задавайки въпроса, приемаш илюзията, че не знаеш отговора.”

И така, ако успеем да разчупим тези черупки и започнем да сме такива, каквито сме, без да се страхуваме от чуждото мнение, защото то няма значение, то е илюзия, можем да започнем да променяме реалността, да я преобразуваме в напълно различно състояние от разединение в единство и, следователно, безкрайни възможности.

Мартин Лутър Кинг е казал: “Основната мяра за човек е не къде стои в моменти на спокойствие и удобство, а къде стои във времена на изпитания и противоречия.” Любовта има репутацията, че е слаба, “Всичко трябва да правим с любов. А после какво?” Любовта е най-голямата сила, защото без нея силата ни се отнема от страха. Любовта не е само любов и безкрайна любов. Любовта е безкрайна мъдрост, безкрайно знание и познание, защото безкрайната любов е всички неща в баланс като едно. И така, ще направим, каквото е нужно, без страх, когато постигнем състояние без страх, което означава единство и съзнаване на силата, която притежаваме. Всички ние сме безкраен гений, но сме го забравили и в това е проблемът. Към края искам да цитирам още нещо от Мартин Лутър Кинг:

“Боязънта пита - безопасно ли е? Опитността пита - това политика ли е? Суетата пита - това популярно ли е? Но съзнателността пита - това правилно ли е? Идва време, когато трябва да си изберем място, което не е нито безопасно, нито е въпрос на политика, нито е популярно, но трябва да заемем, защото така е правилно.”

В момента се намираме на кръстопът, когато или ще направим това, или ще тръгнем като роби към световен фашизъм. Какво става? През последните 13 години съм като един барометър. Всичко исках да знам! Хората се разбуждат и една от причините е синдромът на стоте маймуни. Всеки един, който се събуди и започне да се пита, да създава една различна реалност и да прозира илюзията, влага това познание в “колективното несъзнавано” - синдромът на стоте маймуни. Дори половината хора да го направят, те ще тласнат човечеството в друго състояние на възможна реалност. Сега все повече хора се събуждат и когато хората казват: “Не мога нищо, аз съм просто един Джо Пъблик”, промени тази реалност и я добави в колективното съзнание и други хора, които не са преживели подобни неща и не са чели такива книги, ще получат спонтанен достъп до това познание и спонтанно ще започнат да виждат неща, за които не са чели, но могат да видят. Сега по целия свят се изявява синдромът на стоте маймуни и с всяка изминала седмица се пробуждат все повече хора, които започват да прозират илюзията. В ход е едно пробуждане, което ще промени този свят от затвор в рай и това ще стане, докато сме още живи. Тъй като сме свързани, можем да вложим това познание в колективното и да го направим достъпно за всекиго, като не правим нищо друго, освен да преобразим себе си. Тогава къщата от карти ще се срути. Тя ще се срути през нашия живот и сега наблюдаваме агонията на онова, което ни управлява и отчаяно се опитва да удържи властта си над човешкия ум, но то вече е обречено. Ние ще преобразим този свят от това, което е бил толкова дълго - затвор за ума - в един рай, просто като си върнем умовете и изявим една различна илюзия, нищо повече.

Ще завърша с мисълта на един велик комик, който почина през 1994 г., много тъжно, казва се Бил Хикс, велик човек... Бил Хикс бе един много проницателен човек, който виждаше много неща, но ги преодоляваше с хумор, който може да е много могъщо оръжие. Той вземаше разни вещества, които го отвеждаха в други измерения. Ето какво казваше той за естеството на реалността в този свят: “Материята е просто енергия, кондензирана до ниска вибрация. Ние всички сме едно съзнание, субективно преживяващо себе си. Смъртта не съществува, животът е само един сън, а ние сме представата за себе си. Там е разковничето.”

Това, в което се състои цялата манипулация, е манипулация на представата на човечеството за себе си. Ние сме обикновени, безсилни, създадени по нечия воля - това искат да повярваме. Ние можем да си възвърнем въображението и да изявим една реалност, изразяваща кои действително сме ние – безкрайна сила, безкрайна любов, безкрайно познание, безкрайно осъзнаване, безкрайно знание. Това е съдбата ни и трябва само да го помним.