Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2013 15:14 - Tайните на джеспилитите
Автор: savremennik Категория: Технологии   
Прочетен: 9083 Коментари: 7 Гласове:
49


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Джеспилитите са кварцовожелезни скали, които се намират в докамбрийските образувания. Навсякъде по света изглеждат еднакво – редуващи се ивици от бял кварцит и рудни прослойки от тъмни железосъдържащи минерали.
Наподобяват слоестата структура на полускъпоценния камък яспис, от който получават името си. Дебелината на ивиците е от 0,5 до 3 см. Съдържанието на желязо е малко – 25-30 %, но залежите, открити досега, са огромни. Общото количество на желязото в тях се преценява на 1 квадрилион тона.
Появили са се преди 2 млрд. и 500 млн. години. Причините за образуването им са неизвестни.

image
Джеспилитите са навсякъде – около Курск и Кривой рог в Русия, край Горното езеро в Северна Америка, в железнорудния басейн Хемерсли в Австралия, в Бразилия, Китай, Индия. Въпреки наличието на толкова материал за изследване засега учените не могат да отговорят на много въпроси – как да се обясни ивичестия строеж на рудата и неговата строга ритмичност ? Откъде са дошли желязото и кварцитът ? Каква е причината за грамадното и разпространение ? Какво се крие зад удивителната прилика между джеспилитите от различните райони на земята ?
Много учени са предложили свои хипотези, но в тях винаги липсва нещо. Оригинална е хипотезата на руския учен М. Калганов, който смята, че джеспилитите имат космически произход. Според него Земята многократно и ритмично – през десетки и стотици милиони години, е минавала през тъмни мъглявини от гигантски количества железен прах. Като железен дъжд той е покривал цялата Земя. Астрономите не отричат подобна възможност. Но тази хипотеза не може да изясни произхода на кварцитите, появили се между периодите на “космическите валежи”.
С джеспилитите,макар и косвено, са свързани и други тайни, които дълго време са занимавали учените. От 1455 до 1424 г. пр.н.е.древен Египет бил управляван от Аменхотеп III – фараонът архитект, строител на величествения Луксорски храм, както и на още много великолепни постройки. Между другото, следвайки традицията, фараонът още приживе построил погребалния си храм, разположен на 2,5 км от левия бряг на Нил. Точно срещу него на десния бряг на реката шумяла Тива, столицата на Египет. Грандиозният погребален ансамбъл съществувал 6 века. През 9-ти век пр.н.е. фараонът Мернептах превърнал храма в своя каменоломна. За няколко века от погребалния храм останали само единични блокове. Но сред тези развалини останали да стърчат два каменни колоса, недостъпни дори за всепоглъщащите пустинни пясъци. Това били скулптури, изобразяващи Аменхотеп III, седящ на трон. Те съществуват и до днес и са разположени близо една до друга.
Еднаквите статуи са високи по 21 метра. Очите им се намират на височината на 7-етажна сграда. Китките на ръцете им са толкова големи, че по тях могат да се разхождат хора. Величественият вид на статуите смаял воините на Александър Македонски, които през 332 г.пр.н.е. завоювали Египет. Векове по-късно скулптурите получили името “колоси на Мемнон” – митичен древногръцки цар, син на богинята на зората Еос и троянския цар Титон.
През пролетта на 27 г.пр.н.е. Нилската долина била разтърсена от голямо земетресение. Северният колос не издържал. След 15-вековно съществуване част от главата му се отчупила. Още на следващата сутрин се случило нещо необичайно. Пет римски войници преди изгрев слънце напуснали лагера си и тръгнали на запад с надежда да добият дивеч. И без това оскъдната им войнишка храна била на привършване. Когато римляните минавали край колосите на Мемнон, слънцето тъкмо изгрявало и пурпурната му светлина правела статуите още по-зловещи. Изведнъж всички войници се заковали на място и усетили, че косите им настръхват. Да не забравяме, че това са били смели, калени в много сражения бойци. Колосите на Мемнон внезапно заговорили на смутените ловци на непознат, но ясен човешки език ! Поне така разправяли на другарите си запъхтените римляни, които дотичали едва ли не на един дъх обратно в лагера.
За изясняване на случката още следобед цяла центурия, начело с центурион, пристигнала при колосите. Разположени около тях, воините зачакали какво ще се случи. Денят и нощта минали спокойно. Но мигове след изгряването на слънцето, още сънени, римляните чули, че северният от колосите започнал да пее тъжно, а след това да говори нещо неразбираемо. Вестта за чудото достигнала скоро Рим, откъдето били изпратени цели експедиции, пред които всяка сутрин северният колос изпълнявал по различен начин своя “репертоар”. Век и половина по-късно колосите на Мемнон били посетени от император Адриан, а в края на 2-ри век – и от император Септимий Север. Той решил да възстанови липсващата част от главата на северния колос, надявайки се, че така той ще говори разбираемо и ще може да му предсказва важни събития. Но императорът бил горчиво разочарован. Статуята, “говорила” повече от два века, замлъкнала завинаги. Факт, който останал неразбираем за хората от древния свят.
В наше време учените установили на какво се дължало “пеенето” и “говоренето” на северния колос. Причината била в колебанията на въздуха, който с голяма скорост минавал през надлъжните пукнатини на статуята, образувани при земетресението от 27 г.пр.н.е. А колосите на Мемнон били направени от скалата джеспилит, която има естественото свойство да се разпуква по дължина, по протежение на естествените си слоеве. Неслучайно северният колос “пеел” и “говорел” само рано сутрин, когато изгряващото горещо, почти тропично слънце рязко променяло температурата на въздуха, който ствайки по-лек, се издигал през пукнатините. Поставеният по заповед на Септимий нов каменен блок запушил каналите, по които се движел въздухът, и северният колос естествено “онемял”.
Загадката била решена, но каменните гиганти крият още една тайна. Всеки от колосите на Мемнон тежи от 720 до 1000 тона. Джеспилитът, от който те са изваяни, в древен Египет се е вадел от 8 кариери, отдалечени от Тива на 97 км (кариерата “Е-1”) до 676 км (кариерата “Джебер ел-Ахмар). Дълго време логично се е смятало, че джеспилит за колосите е отсичан от някоя от близките до Тива кариери ( “Е-1” или “Е-2” или пък “Силсилех”). Само двама геолози оспорвали това разпространено мнение, като на око оприличили тънките слоеве в структурата на джеспилита от монолитите на Мемнон с тези от кариерата “Джебер ел-Ахмар”. Споровете продължили от 1914 до 1972 г., когато учени от Калифорнийския университет направили неутронно-активационен анализ на образци от джеспилит от осемте кариери и от двете статуи. Резултатът бил категоричен : само джеспилитът от “Джебел ел-Ахмар” има толкова понижено съдържание (една стохилядна от процента) на радиоизотопа европий колкото и скалата, от която са изваяни колосите на Мемнон . В джеспилитите на останалите 7 кариери съдържанието на европий достига една десетохилядна от процента – толкова, колкото и камъкът, употребен за поправката на северния колос, донесен, разбира се, от една от близките кариери.
Човек не може да не бъде смаян от резултата от направения през 1972 г. анализ. Защо древните египтяни, с техниката си отпреди 3500 години, въпреки грамадните загуби на труд и време, въпреки неописуемите трудности по пренасянето, са пренебрегнали материала от седемкратно по-близките си кариери и са предпочели за статуите скала от най-далечната си кариера ? При това, поради разположението на кариерата “Джебел ел-Ахмар” в близост до днешния град Кайро, транспортирането е трябвало да става с платформи, теглени на ръка с въжета срещу течението на водата на Нил, изобилстващо с плитчини, острови и речни прагове. Изчислено е, че за превозването на 1000-тонен обелиск от “Е-1” до Тива са били необходими 25 часа и 1000 работници. При това, транспортирането е ставало по посока на течението на Нил, което помагало много на робите със своята скорост от 4 км/час.
Защо са били необходими тези титанични усилия ?
Загадка ли е, че е предпочетен точно този джеспилит, съдържащ 10 пъти по-малко европий, отколкото в останалите кариери ? Изборът на материал е направен от архитекта на фараона, а е отбелязано, че той най-често е използвал за другите строежи камък от най-близката кариера “Е-1”, разработвана далеч по-рано от “Джебел ел-Ахмар”.
Дали изборът не е бил продиктуван от удивителната прилика между джеспилита и ясписа – любим полускъпоценен камък на египтяните, от който те са ваели фигурките на свещените скарабеи ? Какъв по-подходящ материал за статуи на фараон ! А за тези, които издигнали величествените пирамиди, техническите пречки не са били от значение.

http://neonula.blogspot.com/2013/02/t.html 



Гласувай:
50



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kagami5 - Интересна история, а камъкът е м...
21.05.2013 16:06
Интересна история, а камъкът е много красив :http://ko2.ru/blog/pedia/36.html
цитирай
2. savremennik - Интересна история, а камъкът е м...
21.05.2013 16:11
kagami5 написа:
Интересна история, а камъкът е много красив :http://ko2.ru/blog/pedia/36.html

Интересно е и това, че както казват в цитирания от вас линк джеспилитът подхожда най-много на зодия Скорпион . Имам много познати от този знак , ще им споделя находката :)
цитирай
3. blackpredator - Няма никаква свръхестественост
21.05.2013 21:00
в джеспилитите. Те са обикновени метаморфни скали, подобно мраморите, гнайсите и слюдените шисти.
Оттам и масовото им разпространение...
цитирай
4. godlieb - ДА НАИСТИНА -
21.05.2013 21:28
ЗАГАДКИТЕ НА ИСТОРИЯТА СА БЕЗКРАЙНИ - А ОЩЕ ПОВЕЧЕ НА КОСМИЧЕСКИЯТ ПРАХ НАРИЧАН ВСЕ ОЩЕ "ПЛАНЕТА ЗЕМЯ". СТРУВА МИ СЕ - В НЕДАЛЕЧНО БЪДЕЩЕ - НАПРАВО!?! - ЩЕ НИ СЕ ИЗСМЕЕ.
цитирай
5. chen - :)
22.05.2013 09:31
Много интересна статия. Обичам да чета такива неща. Благодаря!
цитирай
6. savremennik - ЗАГАДКИТЕ НА ИСТОРИЯТА СА БЕЗКР...
22.05.2013 09:37
godlieb написа:
ЗАГАДКИТЕ НА ИСТОРИЯТА СА БЕЗКРАЙНИ - А ОЩЕ ПОВЕЧЕ НА КОСМИЧЕСКИЯТ ПРАХ НАРИЧАН ВСЕ ОЩЕ "ПЛАНЕТА ЗЕМЯ". СТРУВА МИ СЕ - В НЕДАЛЕЧНО БЪДЕЩЕ - НАПРАВО!?! - ЩЕ НИ СЕ ИЗСМЕЕ.

Има много загадъчни истории , сега си припомних за връзката Земя-Луна .
Появата на небесния дует Земя - Луна е доста странен. Химическият състав на земните и лунните породи показва, че Луната не само не е била част от Земята, но и не е могла да се появи до нея. Луната се е появила някъде отдалеч, даже извън Слънчевата система и е била закотвена до Земята, когато е прелитала покрай нея или нарочно е била докарана в тази част на вселената с определени функции спрямо Земята.
цитирай
7. savremennik - Много интересна статия. Обичам да ...
22.05.2013 09:38
chen написа:
Много интересна статия. Обичам да чета такива неща. Благодаря!

Благодаря за този отзив . Разширението на познанията е едновременно приятно и полезно :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: savremennik
Категория: Технологии
Прочетен: 2928344
Постинги: 316
Коментари: 1907
Гласове: 15632
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Лао Дзъ - Дао Дъ Дзин
2. spiralata.net
3. blogspot.com
4. Galatceq
5. Kikowsky
6. Девет истини за биополето
7. Човешко енергийно поле
8. Тайните на йогите за здравословно хранене
9. ДИШАНЕТО НА ЙОГИТЕ
10. ПАМЕТТА НА ВОДАТА
11. Учените в шок: Смъртта не е това, което е !
12. Между живота и смъртта
13. Телевизията - масова хипноза и контрол
14. Медитация - науката проглежда за невидимото
15. Изчезнали континенти : Лемурия
16. Астрология
17. ПИРАМИДИТЕ В ТИБЕТ - Сензацията на хилядолетието /част 1/
18. ПИРАМИДИТЕ В ТИБЕТ - Каменните огледала /част 2/
19. ПИРАМИДИТЕ В ТИБЕТ - Скривалищата на Атлантида /част 3/
20. ПИРАМИДИТЕ В ТИБЕТ - Световната система от ПИРАМИДИ /част 4/
21. ЗАГАДКАТА НА ЖЕЛЯЗНАТА КОЛОНА В ДЕЛХИ
22. БЕРМУДСКИЯТ ТРИЪГЪЛНИК
23. АНАТОМИЯ НА ЕНЕРГИЙНОТО ТЯЛО
24. АУРАТА НА ДЪРВЕТАТА
25. АУРА ИЛИ ПОСЛЕОБРАЗ?
26. Местоположение и карти на Атлантида
27. Dr. Royal Raymond Rife Д-р Роял Реймънд Райф
28. Тема с продължение - д-р Роял Райф
29. ОТВЪД ГРАНИЦИТЕ НА ВЪЗПРИЯТИЕТО... КОГАТО ЧОВЕК НАПУСКА ТЯЛОТО СИ Интервю с Лори Монро Емил Кацаров
30. Енергообмен