Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.01.2013 08:24 - Пътища за никъде
Автор: savremennik Категория: Технологии   
Прочетен: 3844 Коментари: 0 Гласове:
46


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
През 1933 г. американският изследовател Ричард Бърд прелетя над Южния полюс, кацна в Антарктида и му се наложи да презимува сред ледените полета. Сам. Това е и названието на книгата му, която по-късно обиколи света – “Сам”. В нея има забележителни мисли за страха и отчаянието, връхлитащи човека, когато е откъснат от обществото и изправен пред сляпа и безмилостна опасност.
 “Няма нищо по-отчайващо – пише Бърд – от самотата пред враждебната природа, която не се интересува от нас и за която ние сме чужди ! ... Всяка минута, всеки миг съзнавах, че моят човешки разум е нищо, че съм само прашинка в снежната пустош. И че ако не днес, то утре просто ще бъда пометен от бялата пустош.”
И по-нататък :
“Страхът идваше на вълни. Той извираше от всяка клетка на тялото, заливаше разума и крещеше да бягам – където и да е, но да не бъда тук. Единствено изтощението ми пречеше да го послушам, а в помътнения ми мозък се появяваше изтерзаната мисъл, че всички пътища за мен са вече пътища за никъде.”
Бърд преживява психичния кошмар да попадне в обстановка, в която човек е отделен от обществото и е под угрозата на постоянно растяща опасност. Важно е съчетанието на двата елемента – самота със заплаха за живота. Именно съчетанието е, което създава специфичното психично състояние. Иначе поотделно и самотата, и опасността се посрещат с друга нагласа.
Дори опитен изследовател като Бърд не могъл да преодолее ужаса. Знаел е, че все пак ще го открият, макар радиостанцията му да не е работела. Но борбата със страха е изчерпвала силите му.

В ада на Сахара

С геолога Джефри Хокинс се разиграла през 1956 г. още по-драматична история, но в коренно различна обстановка. Той работел в сондажна група на английска фирма за нефт в пясъците Шеш в Централна Сахара. Потеглил една сутрин с помощника си за базата в селището Адрар, за да получи резервни части за електромоторите на сондажа. Били изминали около стотина километра, когато на помощника му станало лошо.
Хокинс решил да не се връща, а да се добере до Адрар, където се надявал да намери медицинска помощ. Път между лагера и селището всъщност нямало, само едно несигурно трасе се виело между дюните и лъкатушело на изток. А с помощника нещата се развивали все по-зле – изгубил съзнание. Скоро пулсът и дишането спрели и Хокинс разбрал, че вози мъртвец.
Toгава се появил харматанът – пясъчната буря. Пустинята помръкнала, слънцето посивяло. Хокинс опитал да се измъкне с бясна скорост, но бурята го застигнала. Спрял, два часа слушал противния й вой, а пясъкът скърцал между зъбите му.
А когато харматанът отминал, вече и несигурното трасе липсвало, и дюните изглеждали другояче. Само след няколко километра двигателят се задавил и млъкнал. Бурята го извадила от строя. И Хокинс разбрал, че се е изгубил в пустинята.
Храна имал достатъчно, но водата била малко, можела да стигне за около три дни. Радиопредавателят мълчал.
Хокинс можел да остане при джипа и да чака да го намерят. А можел и да тръгне през пустинята. Избрал да чака, макар че страхът непрекъснато му подсказвал да върви. Минали два, три дни. Постепенно заедно със силите започнала да го напуска и надеждата. Лежал, примирен със смъртта.
Спасителната експедиция го намерила на осмия ден. Не можел да разговаря, само с тънък пресипнал глас пеел псалми. От тежкото психическо разстройство се оправил едва след година.

image

Душевното състояние при такава смъртоносна заплаха е известно в психологията като “синдром на Робинзон”.
Името е на познатия ни от детството герой.И авторът на знаменитите приключения Даниел Дефо много точно е описал етапите на страха и чувството на обреченост.
Отначало човек не вярва, че е отделен от обществото. Това е толкова необичайно, че не се възприема като реалност. Робинзон е доволен, че е оцелял. Спомените за хората,които са били с него, са толкова близки и живи, че страхът още не е пропълзял в душата. Робинзон не е уплашен и благодари на Бога, че го е спасил след корабокрушението.
Но скоро забелязва, че обстановката е странна – наоколо няма и следи от човешки същества. “Сигурно има” – говори надеждата. Робинзон започва да изучава острова. Преброжда го. Действителността е пред очите му. Хора няма, той е сам сред жестоките сили на природата. Тогава идва страхът.
Настъпва третата фаза : когато човек е под натиска на страха, трябва да вземе решение. Знае, че то е единственото и от него зависи дали ще живее.
Повечето живи същества имат генетично заложени два модела на поведение при смъртна опасност. Единият е “реакцията на бръмбара” – застиват неподвижно и инстинктивно се преструват на мъртви. Това е биологично оправдано, защото много от големите хищници не ядат мърша. А и неподвижността не привлича вниманието на нападателя. Другият модел е паническото бягство. Бързото движение все пак дава някакъв шанс за спасение.
У хората еволюционно са заложени и двата модела. От характера на човека и от обстановката зависи кой от тях ще вземе връх в случая. И дали все пак няма възможност волята да преодолее страха и да наложи точния избор.

Кошмари и реалност

Този кошмар може би всеки е изживявал на сън. Върви и върви, но знае, че се е изгубил. Гора, която никога не свършва. Коридори, които водят за никъде и постоянно се повтарят. Подземия, от които няма изход. И отчайващото чувство на обреченост.
Сънищата са модел на реална действителност и реална заплаха. Защото ситуациите по модела “Робинзон” съвсем не са редки. През зимата в планините често загиват туристи. Анализите на случите показват, че източниците на погрешно поведение в основата си са психични. Лошата оценка на опасността и поддаването на паниката са водели до грешни решения с фатални последици. Впрочем и през лятото изгубването в нашите планини крие сериозен риск от тежки наранявания и смърт. Всяка година има такива случаи – особено с юноши, които не познават коварството на планината.
Първият психически етап след изгубването е един и същ : човек не вярва, че това се е случило. Като че хижата и заслонът са ей там, зад ония скали. Затова и поведението е, като че нищо особено не е станало, само малко се е отклонил, но знае вярната посока. И продължава да върви напред.
Човешкият род има една особеност : дясната крачка обикновено е с 5 до 10 см по-дълга от лявата, защото десният крак ( у десняците ! ) е с по-развита мускулатура. Така траекторията на ходенето постепенно се извива. След 2-3 часа, особено ако местността не е твърде пресечена, човек се връща на мястото, откъдето е тръгнал. Кръгът се е затворил.
В този момент вече е ясно, че са пропуснати някои възможности и настъпва паниката. А решението трябва да се вземеоще когато се появи първата мисъл, че “нещо не е наред”.
Човек трябва да спре и да подложи на трезва преценка положението и рисковете от различните решения. Преди всичко :
- вярна ли е ориентацията, има ли по-сигурни начини за получаване на допълнителна информация за посоките ;
- какви са разстоянията до предполагаемите убежища – хижи или заслони, могат ли да бъдат достигнати ;
- колко са запасите от храна, вода, медикаменти, достатъчни ли са за ден или два ;
- какво е физическото състояние ;
- на каква помощ може да се разчита, откъде биха дошли евентуалните спасители. И много важно :
- времето, с което се разполага. През зимата то е твърде кратко, през лятото – до идването на нощта.
Ако паниката бъде преодоляна, шансовете се увеличават. Защото до голяма степен се запазват физическите сили, иначе страхът ги унищожава. Тежкият стрес изсипва в кръвта много адреналин и инсулин. Те изразходват запасите от глюкоза в кръвта и мускулите и енергията секва. Неориентираното движение допълнително разпилява силите.
“Уплаши ли се човек, сам си вика смъртта !” –повтаряше един известен спасител от хижа “Мальовица”.
Шансовете се увеличават и ако човек не е сам, а са двама или трима. Защото групата вече се подчинява на други психологични правила, отпада синдрома “Робинзон”.
И днес много хора по света вървят по пътищата за никъде – в джунглите и саваните, по тундрите и ледените полета. Навярно това е една от най-жестоките проверки за разума, изправен срещу природата.

Д-р Светослав Славчев 



Гласувай:
47
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: savremennik
Категория: Технологии
Прочетен: 2260870
Постинги: 314
Коментари: 1905
Гласове: 15567
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Блогрол
1. Лао Дзъ - Дао Дъ Дзин
2. spiralata.net
3. blogspot.com
4. Galatceq
5. Kikowsky
6. Девет истини за биополето
7. Човешко енергийно поле
8. Тайните на йогите за здравословно хранене
9. ДИШАНЕТО НА ЙОГИТЕ
10. ПАМЕТТА НА ВОДАТА
11. Учените в шок: Смъртта не е това, което е !
12. Между живота и смъртта
13. Телевизията - масова хипноза и контрол
14. Медитация - науката проглежда за невидимото
15. Изчезнали континенти : Лемурия
16. Астрология
17. ПИРАМИДИТЕ В ТИБЕТ - Сензацията на хилядолетието /част 1/
18. ПИРАМИДИТЕ В ТИБЕТ - Каменните огледала /част 2/
19. ПИРАМИДИТЕ В ТИБЕТ - Скривалищата на Атлантида /част 3/
20. ПИРАМИДИТЕ В ТИБЕТ - Световната система от ПИРАМИДИ /част 4/
21. ЗАГАДКАТА НА ЖЕЛЯЗНАТА КОЛОНА В ДЕЛХИ
22. БЕРМУДСКИЯТ ТРИЪГЪЛНИК
23. АНАТОМИЯ НА ЕНЕРГИЙНОТО ТЯЛО
24. АУРАТА НА ДЪРВЕТАТА
25. АУРА ИЛИ ПОСЛЕОБРАЗ?
26. Местоположение и карти на Атлантида
27. Dr. Royal Raymond Rife Д-р Роял Реймънд Райф
28. Тема с продължение - д-р Роял Райф
29. ОТВЪД ГРАНИЦИТЕ НА ВЪЗПРИЯТИЕТО... КОГАТО ЧОВЕК НАПУСКА ТЯЛОТО СИ Интервю с Лори Монро Емил Кацаров
30. Енергообмен