Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2010 08:17 - ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ - автор Ю. А. Фомин /втора част/
Автор: savremennik Категория: Технологии   
Прочетен: 1617 Коментари: 0 Гласове:
18


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Представите на гравитониците за заобикалящия ни свят ще бъдат съвсем различни от нашите. До някаква степен тези представи ще наподобяват рентгенови снимки, на които се виждат не само контурите на предметите, но и вътрешното им съдържание. Тази аналогия, разбира се, е много далеч от действителността, но ни позволява поне донякъде да си представим онова, което ще виждат гравитониците. Те ще виждат онова, което ние не виждаме и обратно.

По този начин, за да разберем физическата същност на „паралелните светове”, трябва преди всичко да направим ясно разграничение между понятията „съществуват” и „проявяват се”, което далеч не е едно и също. Може да се съди само за това, че паралелните светове по някакъв начин „се проявяват” във възприемания от нас свят, т.е. въздействат върху сетивата ни непосредствено или с помощта на технически средства и се осъзнават от нас. Всичко, което се намира извън тези рамки, дори ако то обективно съществува, не може да бъде признато.

Това обаче не изключва принципиалната възможност за формиране на различни видове възприятия на обективната реалност от страна на субекти с различна способност за възприемане на информация, т.е. такива, които притежават различни сетива. Да предположим, че определен субект възприема само видимата част на спектъра, а друг – рентгеновата част на спектъра (под субект може да се разбира и техническо устройство, което преобразува една форма на възприятие в друга). Тези два субекта, разбира се, ще имат различни представи за един и същ предмет. Единият ще вижда онова, което не вижда другият, и обратно. По този начин сякаш се осъществява възприятие в различни проекции на едно и също тяло.

 

Следователно, контактите с паралелните светове са възможни само въз основа на определени общи взаимодействия. За по-голямо удобство при излагане на хипотезата ни, ще обозначим известните разновидности на взаимодействията със следните букви: Г - гравитационни, Е - електромагнитни, С - слаби и Я - силни (ядрени). По този начин целият комплекс от тези взаимодействия може условно да се обозначи като ГЕСЯ-комплекс.

Той е характерен и задължителен за всички познати на нас физически тела. Може да се предположи обаче, че цялото многообразие на веществата във Вселената не се изчерпва с това. Не е изключено, че материята може да се образува и на основата на някакви други комплекси от взаимодействия, които не са ни известни. Това, разбира се, е само предположение, но нека допуснем например, че съществуват тела, формирани въз основа на взаимодействия А, В, С, Д. Тези тела по никакъв начин няма да си взаимодействат с телата и средите, построени въз основа на комплекса ГЕСЯ. Освен това тези тела могат да съществуват съвместно в едно и също пространство, без да издават присъствието си по никакъв начин.

 

image Следователно, в едно и също пространство по принцип може да има множество независимо съществуващи паралелни светове, които по никакъв начин не са свързани помежду си. В пространството, в което ние живеем, също има подобни паралелни светове, които съществуват съвместно с нашия свят и почти с нищо не издават присъствието си. На пръв поглед може да ви се стори, че всички тези разсъждения носят чисто теоретичен характер и не представляват практически интерес, но това изобщо не е така. Могат да се дадат примери, при които може да се допусне, че паралелните светове наистина съществуват и дори могат да се фиксират с помощта на технически средства.

 

Както е известно, спектралната чувствителност на фотоматериалите се отличава от спектралните характеристики на човешките очи, затова фотоапаратът понякога може да заснеме онова, което очите ни не виждат. Известни са много случаи, когато на снимките се виждат необикновени образувания, които не могат да се видят с невъоръжено око. Такива снимки често се публикуват в литературата по уфология. Нещо подобно понякога се получава при снимките, направени на места, където е имало полтъргайст или са работили екстрасенси. На някои кадри могат да се видят тъмни и светли образувания, които не могат да се обяснят и които определено не се дължат на някакви дефекти при заснемането.

В повечето случаи подобни образувания не намират обяснение и се възприемат като някакви нематериални образувания. В действителност обаче на снимките са заснети материални структури, които реално съществуват и се проявяват във вид на електромагнитни взаимодействия, но в онази част на спектъра, която не може да се види с невъоръжено око. Тук обаче може да се прояви и друг ефект, върху който трябва да се спрем по-подробно.

Може да се допусне, че в някои случаи паралелните светове могат да си взаимодействат по определен начин, т. е. да са свързани във вид на общи или близки взаимодействия.

По този начин в един и същ комплекс от взаимодействия може да има най-различни съчетания на взаимодействия. Например, в един комплекс взаимодействията могат да бъдат Г, Е, С, Я, а в друг - Е, В, С, Д, т. е. и в двата комплекса се проявява общо взаимодействие от типа Е. В този случай са възможни определени ПРОЯВИ на единия свят в другия. Това, разбира се, са само теоретични разсъждения, които се основават върху предположителни съждения, но все пак по този повод могат да се изкажат някои съображения, които се основават върху експериментални данни.

 

Ако предположим, че съществуват някои общи взаимодействия, които се проявяват в паралелните светове, то би трябвало да съществуват и някакви носители на тези взаимодействия. Да предположим, че тези носители могат да се окажат някакви частици, които притежават необичайни свойства. Природата на тази необичайност е напълно разбираема. Тъй като такива образувания ще принадлежат на чужд свят, то тогава те ще притежават някои уникални свойства, които не са характерни за образуванията от нашия свят, и освен това тези необичайни свойства ще се проявяват и в нашия свят.

Оказва се, че подобно нещо е познато на хората, или поне може да се предположи, че е познато. Това са елементарни частици, наречени неутрино, които са били открити за първи път през 1953 година. Вече са известни три различни разновидности на тези частици. Те се отличават с голяма стабилност и почти не си взаимодействат с веществото, като свободно преодоляват всякакви прегради и разстояния. При преминаването на неутрино през вещество с обикновена плътност, дължината на пътя до хипотетичното непосредствено стълкновение с частиците на веществото възлиза на 100 000 000 млрд. км.

Тази изключителна проницаемост на неутрино ни позволява да предположим, че може би си имаме работа с някакви „чужди” или „съвместими” светове, които могат да се проявяват в съседните светове, според нашите разбирания. Може би неутриното, както и други подобни, но все още неизвестни на нас елементарни частици, ще ни позволят да се докоснем до непознати за нас светове и да разберем онова, което иначе никога няма да можем да опознаем непосредствено. Всичко, което беше казано за неутриното, разбира се, носи само условен, предположителен характер.

 

2. Многомерност

Преди появата на микроскопа човечеството не е знаело за съществуването на бактериите и микробите, макар че във всекидневието си хората постоянно са се сблъсквали с резултатите от тяхната дейност. Както човекът, така и най-малките биологични образувания обаче представляват еднородни структури, които се основават върху едни и същи разновидности на физическите взаимодействия. В такива случаи подобни структури са познаваеми и изискват само разширяване на разделителната способност на онези сетива и средства, с които ние разполагаме. Без съмнение, много тайни все още остават скрити за нас, и разкритието им ще стане възможно благодарение на усъвършенстването на нашия мозък (в качеството му на механизъм за обработка на получената информация), както и на техническите средства, с които ние разполагаме.

Все пак всичко онова, което на хората им предстои да опознаят в рамките на възприемания от нас триизмерен свят, не може да се разглежда като проникване в паралелен свят. Съществуването на паралелни светове е принципиално възможно само при съвместното съществуване на многомерността на пространството и времето, и невъзприеманите от нас взаимодействия, или комбинацията от тези два фактора.

 

Вероятността за съществуването на паралелни светове може да бъде обоснована и от позицията на физическата многомерност. Обяснението на този феномен от тази гледна точка обаче изисква преди всичко разглеждането на концепцията за физическата многомерност на пространството и времето.

В продължение на цели хилядолетия Вселената се представя във вид на някакъв гигантски аквариум, в който съществува целият материален свят, като всички физически тела са обемни, т. е. триизмерни, а четвъртата координата е времето. Времето е единно и еднопосочно за цялата Вселена. И точно в този четириизмерен континуум се разглеждат всички процеси, които протичат в природата.

 

Развитието на науката поставя под съмнение справедливостта на такъв мироглед. Ние все по-често се сблъскваме с явления и факти, които не се побират в тесните рамки на четириизмерното разбиране за света. Всички опити да се сведат тези „проклети” факти до общоприети концепции и обяснения винаги са се оказвали безплодни. Все по-настойчиво се налага необходимостта от коренно преразглеждане на познатите и привични мирогледни концепции, както и от създаване на нова теоретична база, с чиято помощ да могат да се обяснят повечето от разкритите несъответствия. Търсенето на такива решения е започнало още в средата на XIX век и получава по-нататъшно развитие в концепцията за многомерност на пространството и времето. Нека изложим накратко същността на тази концепция.

В геометрията размерността на пространството се определя от броя на взаимноперпендикулярните прави, които могат да се прекарат от една точка. Според Евклид, такива прави могат да бъдат само три, което съответства на триизмерното пространство. За формиране на четвърто измерение трябва да се построи четвърти перпендикуляр от същата точка, но как ще стане това? Според нашите представи, това е просто невъзможно, и това знае всеки ученик!

 

Концепцията за многомерността обаче предполага, че това е възможно, но ние просто не можем да си го представим, заради ограничеността на въображението ни. Възможно е заобикалящото ни пространство да е запълнено с множество независимо съществуващи, паралелни материални светове, между които контактите са невъзможни. Ние казваме за такива светове, че те „съществуват съвместно”, но не се „проявяват един в друг”.

Нека обаче подходим към тези явления от малко по-различна позиция. Все пак всички материални тела представляват многомерни образувания, но ние можем да възприемаме само техните триизмерни проекции.

Тъй като непосредственото възприятие не позволява да се познае многомерността, то не ни остава нищо друго освен да направим косвени изследвания. В основата на тези изследвания стои предположението, че закономерностите, които се проявяват в нисшите измерения, ще важат и при преход към висшите, непознати за нас, измерения. Разкриването на такива закономерности ще служи за потвърждение на факта, че съществуват висши измерения.

 

Трите пространствени измерения са ни много добре познати. Те се формират върху следните понятия (фиг.1):

 

image


Точка – тя няма измерения. Това е нуламерна система. Когато преместваме точката, се образува Линия. Това е едномерна система, която има само едно измерение - дължината. При преместване на линията се образува Плоскост - двумерна система. При преместване на плоскостта се образува Обем - тримерна система.

Можем да си представим, че светът се състои от множество образувания, които са взаимосвързани помежду си и образуват единно цяло, което, от своя страна, обединява цялата, според нашите разбирания, жива и нежива материя. Способността ни за възприемане на околната среда е много ограничена и позволява да се осъзнава само незначителна част на това всеобщо НЕЩО във вид на отделни, несвързани една с друга, триизмерни проекции, които се разкриват пред нас като природни образувания, отделни предмети, растения, животни, хора и т.н.

 Тези ограничения се определят от нашата способност да възприемаме само тесен спектър от електромагнитни взаимодействия („светлинно пространство”), както и от способността ни за обработка на получената информация. Използването на технически средства само разширява възможностите ни, но не променя принципиалната им основа.

 

От изложеното следва, че представите ни за заобикалящия ни свят не отразяват цялото му многообразие, като по-голямата част от информацията за него остава извън пределите на нашето възприятие. Затова повечето неща, които стават около нас, си остават скрити и непознати. Тези „непознати” за нас неща обаче често активно се проявяват във възприемания от нас свят, дори понякога в такива форми, които поставят изследователите в трудно положение и водят до разсъждения за паралелни светове. Освен това тези предположения не се появяват при тях във връзка с необяснимостта на природата на полетата, взаимодействията и повечето парадокси на квантовата физика.

 

http://www.zdraveto.eu/catalog/folder_01/1_03a.htm





Гласувай:
18
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: savremennik
Категория: Технологии
Прочетен: 2204923
Постинги: 314
Коментари: 1906
Гласове: 15566
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол
1. Лао Дзъ - Дао Дъ Дзин
2. spiralata.net
3. blogspot.com
4. Galatceq
5. Kikowsky
6. Девет истини за биополето
7. Човешко енергийно поле
8. Тайните на йогите за здравословно хранене
9. ДИШАНЕТО НА ЙОГИТЕ
10. ПАМЕТТА НА ВОДАТА
11. Учените в шок: Смъртта не е това, което е !
12. Между живота и смъртта
13. Телевизията - масова хипноза и контрол
14. Медитация - науката проглежда за невидимото
15. Изчезнали континенти : Лемурия
16. Астрология
17. ПИРАМИДИТЕ В ТИБЕТ - Сензацията на хилядолетието /част 1/
18. ПИРАМИДИТЕ В ТИБЕТ - Каменните огледала /част 2/
19. ПИРАМИДИТЕ В ТИБЕТ - Скривалищата на Атлантида /част 3/
20. ПИРАМИДИТЕ В ТИБЕТ - Световната система от ПИРАМИДИ /част 4/
21. ЗАГАДКАТА НА ЖЕЛЯЗНАТА КОЛОНА В ДЕЛХИ
22. БЕРМУДСКИЯТ ТРИЪГЪЛНИК
23. АНАТОМИЯ НА ЕНЕРГИЙНОТО ТЯЛО
24. АУРАТА НА ДЪРВЕТАТА
25. АУРА ИЛИ ПОСЛЕОБРАЗ?
26. Местоположение и карти на Атлантида
27. Dr. Royal Raymond Rife Д-р Роял Реймънд Райф
28. Тема с продължение - д-р Роял Райф
29. ОТВЪД ГРАНИЦИТЕ НА ВЪЗПРИЯТИЕТО... КОГАТО ЧОВЕК НАПУСКА ТЯЛОТО СИ Интервю с Лори Монро Емил Кацаров
30. Енергообмен