Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2010 08:25 - ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ - автор Ю. А. Фомин /първа част/
Автор: savremennik Категория: Технологии   
Прочетен: 9850 Коментари: 12 Гласове:
32


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
В последно време доста често ни се налага да чуваме за съществуването и проявите на т. нар. „паралелни светове”. Паралелните светове обикновено се споменават като нещо, което се разбира от само себе си, без каквито и да било разяснения и уточнения. Просто се казва, че това са прояви на същностите от паралелните светове, като това се определя до голяма степен от факта, че самите автори на тези изказвания често не разбират физическия смисъл на тези твърдения и отнасят към тази категория всичко онова, което не се побира в рамките на традиционните общоприети възгледи.

Ако анализираме общоприетите понятия: “пространство”, “време”, “материя”, “поле”, “взаимодействие” и др., върху които се основават фундаменталните науки, то лесно можем да забележим, че те представляват комплекс от определени условности. Когато ние използваме тези понятия, ние, изглежда, предполагаме, че под тях се подразбират конкретни физически явления, но в действителност изобщо не е така.



1. Взаимодействия

Още от часовете по физика в училище знаем, че разноименните заряди се привличат, а едноименните заряди се отблъскват. Физиците обясняват този факт с взаимодействието на електромагнитните полета, като под „поле” те разбират онази област от пространството, в която се проявяват тези взаимодействия. Предполага се, че съществуват четири вида взаимодействия: гравитационно, електромагнитно, слабо и силно. Последните разновидности се проявяват само на вътрешноядрено ниво и на много малки разстояния, макар че по интензивност тези взаимодействия няколко пъти превъзхождат гравитационните и електромагнитните взаимодействия.

Предполага се, че съществуват някакви неизвестни сили, които действат между физическите тела на разстояние, и които ние можем не само да наблюдаваме, но и да описваме и изчисляваме математически. Тази концепция се оказа много удобна, тъй като се създаде впечатление, че тя дава отговори на много от въпросите. По този начин полетата се сдобиха с привидна конкретност, която се възприема като определена физическа същност.

След това започнаха да се появяват такива производни понятия като “полеви структури”, “полеви образувания”, “полеви форми на живот” и др. При това изобщо не се вземаше предвид, че самото определение “поле” представлява само условно обозначение на нещо, което не ни е известно. По този начин едно неизвестно се обяснява с помощта на друго неизвестно, защото в представите ни има голяма доза субективност, тъй като те в повечето случаи се формират въз основа на зрителните ни възприятия. Ние си представяме света такъв, какъвто го виждаме.

На практика ние свеждаме понятието “пространство” до онези условности, които са свързани със закономерностите на разпространение и възприятие на електромагнитните взаимодействия. Именно така се формират и метричните ни представи за пространството, понятията за праволинейност, изкривеност и т. н. Затова възприеманото от нас пространство може условно да се нарече “светлинно” или “оптично”, като може да се предположи, че съществуват и други пространства, основаващи се върху други видове взаимодействия, например, гравитационни.

Когато светлинен лъч преминава близо до мощни гравитационни образувания, той се изкривява, или както обикновено се казва, получава се „изкривяване на пространството”. Във формулите на Фрийдмън, които отразяват тези закономерности, има дори коефициент „К”, който отразява изкривяването на пространството. Затова ако внимателно наблюдавате някаква звезда, която се движи към слънчевия диск, то ще можете да видите как тя сякаш „подскача” при приближаването си към Слънцето и преминаването покрай него. Това става поради факта, че изкривяването на светлинния лъч се променя, когато той е близо до Слънцето. Изкривяването е сравнително малко, тъй като Слънцето има много малка плътност (1,41 г/см^3). Във Вселената обаче има тела с гигантска плътност - до 10^14 г/см^3 (например, неутронните звезди). Когато светлинният лъч преминава близо до такива тела, той не само че се изкривява, но и след като направи пълно завъртане около планетата, се затваря сам в себе си. Ако ние застанем на повърхността на такова небесно тяло и гледаме право пред себе си, то ще можем да видим тила си. С увеличаване плътността на тялото, въздействието върху светлинния лъч ще се увеличи още повече. По този начин, ако застанем на върха на някое възвишение на тази планета, ще ни се струва, че се намираме в дълбока яма, тъй като когато гледаме право пред себе си, ние ще виждаме земята пред очите си, заради изкривяването на светлинните лъчи.

Много често изкривяването на светлинните лъчи може да се наблюдава при преминаването им през различни среди. Всички сме виждали как се „изкривява” лъжичката в чаша чай. Когато сутрин наблюдаваме появяването на Слънцето над хоризонта, то всъщност е все още невидимо, но светлинните лъчи заобикалят Земята (както и заради нееднородната плътност по време на залеза).

По този начин зрителното възприятие невинаги отразява действителността. В същото време ние подсъзнателно предполагаме, че съществува някакво „идеално” или „истинно” пространство и се опитваме да приведем наблюденията ни в съответствие с тези представи.

Ние обаче можем да получим представа за заобикалящия ни свят не само въз основа на електромагнитните взаимодействия, в резултат на които се появява светлината, но и въз основа на други взаимодействия, например, гравитационни. Ние, например, можем да си представим „гравитационно” пространство, което по своите характеристики няма да съвпада със „светлинното” пространство. Що се отнася до споменатото по-горе „истинно” пространство, то съществуването му също не е доказано. Изглежда, че самото понятие „пространство” не може да се разглежда извън характеристиките и възможностите на конкретния субект, който се опитва да го оцени, тоест „пространството” не е обективно, а субективно понятие.

Всяко физическо тяло или среда се състои от молекули, а те, от своя страна, се състоят от атоми. В центъра на атома има ядро, около което се движат електрони, масата на които е не по-голяма от 0,1% от масата на атома. Всички тези геометрични параметри на атомите са добре известни и могат да се намерят в справочниците по физика. Диаметърът на атома, например, е 10 000-100 000 пъти по-голям от диаметъра на ядрото, затова ако мислено увеличим ядрото до размерите на топка за тенис, то разстоянието между съседните ядра в кристалната решетка на метала ще се окаже повече от километър. По този начин всяко физическо тяло, което притежава определена форма и твърдост, в крайна сметка представлява участък от пустота, в който на безкрайно големи разстояния се намират определени материални тела. Все пак те могат да се нарекат по този начин само условно, тъй като тези тела също се състоят от неутрони и протони, а всичко останало е пустота. По този начин се стига до парадоксална ситуация. Светът се състои от множество твърди тела, които притежават конкретна форма, твърдост и непроницаемост, но в същото време представляват пустота.

Кое тогава определя възможността за съвместно съществуване на подобни качества и свойства? Такова несъответствие става възможно заради проявите на електромагнитните взаимодействия между ядрата, които чрез гигантските си сили успяват да задържат ядрата в определена взаимовръзка. Тези взаимодействия не позволяват на ядрата на атомите да се приближават или отдалечават едно от друго, или да проникват в тялото, нарушавайки цялостната му структурата.

По този начин всяко физическо тяло или среда, които се състоят от атоми, представляват комплекс от определени взаимодействия, които се проявяват в определен участък от пустотата. Структурата на такова тяло (или среда), както и характерът на взаимовръзките му с други тела (или среди) се определят от вида на действащите взаимодействия и тяхната интензивност.

Вече сме споменавали, че природата на тези взаимодействия все още не е добре изяснена, макар че се изказват предположения, че всички разновидности на тези взаимодействия имат обща природа. Неслучайно от доста дълго време човечеството се опитва да разработи теорията за единно поле. Науката постепенно започва да си изяснява основополагащата истина, която е ключова за разбирането на основите за строежа на света.

Когато говорим за взаимодействия, ние подразбираме определени взаимовръзки, които съществуват в материалните образувания и са достъпни за нашите възприятия. По този начин, от гледна точка на предела на осъзнаваната размерност, са възможни различни форми на възприятие на един и същ материален обект, в зависимост от комплекса от измерения, въз основа на който се формират достъпните за познанието предели. Тук много ясно се определя различието между обективната реалност и формата на нейното възприятие от страна на конкретен човек.



Нашите представи за заобикалящия ни свят се формират върху възприятието на електромагнитните взаимодействия („светлинно пространство”). Нека си представим обаче някакви същества (да ги наречем условно „гравитоници”), които вместо добре познатото ни оптично зрение притежават някакви други сетива, с помощта на които те могат да „виждат” само гравитационните взаимодействия, които, както знаем, могат безпрепятствено да проникват през много непрозрачни за оптичния лъч среди.

Гравитационните взаимодействия обаче, макар че притежават висока проницаемост, също могат да се екранират в определена степен. За пример за това може да послужи аномалията при колебанието на махалото на Фуко по време на слънчеви затъмнения. Сравнително голямата гравитационна маса на Луната до някаква степен пречи на гравитационното въздействие, което Слънцето оказва върху предметите, намиращи се на повърхността на нашата планета. По този начин става ясно, че материалните тела не притежават абсолютна проницаемост по отношение на гравитационните взаимодействия, макар че този ефект значително отстъпва на възможността за екраниране на светлинния лъч.
 


http://www.zdraveto.eu/catalog/folder_01/1_03.htm        image

 


Тагове:   автор,


Гласувай:
32
0


Вълнообразно


1. liliyanaandreeva - НАШИТЕ ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ СА ТРИ ВИДА :
13.12.2010 08:49
БЛОК НА БОГАТИТЕ ДЪРЖАВИ
БЛОК НА РАЗВИВАЩИЯ СЕ ЦИГАНЬОР
БЛОК НА ВОЕННО-ПОЛИЦЕЙСКИЯ ТОТАЛИТАРИЗЪМ,КОЙТО СЕ РАЗПАДА И ЧАСТИТЕ МУ СЕ ПРИЛЕПВАТ КЪМ ПЪРВИТЕ ДВА ПАРАЛЕЛНИ СВЯТА. НИЕ ЕСТЕСТВЕНО СМЕ СИ ОРИЕНТАЛСКИ ЦИГАНЬОР.
цитирай
2. savremennik - БЛОК НА БОГАТИТЕ ДЪРЖАВИ БЛОК НА ...
13.12.2010 09:10
liliyanaandreeva написа:
БЛОК НА БОГАТИТЕ ДЪРЖАВИ
БЛОК НА РАЗВИВАЩИЯ СЕ ЦИГАНЬОР
БЛОК НА ВОЕННО-ПОЛИЦЕЙСКИЯ ТОТАЛИТАРИЗЪМ,КОЙТО СЕ РАЗПАДА И ЧАСТИТЕ МУ СЕ ПРИЛЕПВАТ КЪМ ПЪРВИТЕ ДВА ПАРАЛЕЛНИ СВЯТА. НИЕ ЕСТЕСТВЕНО СМЕ СИ ОРИЕНТАЛСКИ ЦИГАНЬОР.

Доста нестандартен поглед имате . Дано не сте права за ориенталския циганьор .
цитирай
3. katan - Мен също ме интересуват тези паралелни светове.
13.12.2010 16:53
Дори имам чувството понякога, че навлизам в тях.
Само чувството:))), но знае ли човек?
цитирай
4. savremennik - Дори имам чувството понякога, че ...
13.12.2010 18:28
katan написа:
Дори имам чувството понякога, че навлизам в тях.
Само чувството:))), но знае ли човек?

Защо не ? Подобно нещо е възможно, ако вътреатомната температура на веществата от паралелния свят е по-висока от вътреатомната температура на веществата в нашия.
цитирай
5. raders - Много ценно четиво. Попадал съм на ...
13.12.2010 19:01
Много ценно четиво. Попадал съм на идеята, че вселените, погледнати отвътре са безкрайно големи, но за наблюдател отвън, са безкрайно малки. Тоест, и тук съществува някаква относителност.
цитирай
6. savremennik - Много ценно четиво. Попадал съм на ...
13.12.2010 20:43
raders написа:
Много ценно четиво. Попадал съм на идеята, че вселените, погледнати отвътре са безкрайно големи, но за наблюдател отвън, са безкрайно малки. Тоест, и тук съществува някаква относителност.

Разбира се, относителост според гледната точка . Това е валидно не само за вселените .
Да разбирам, че те спечелих за читател и на следващите части ! :)
цитирай
7. анонимен - Бях чел преди години една теория за вложените вселени.
13.12.2010 21:41
Примерно нашата ако е по срадата, цялата тя е само елементарна частица от вселена от по-висок порядък, а примерно в една кварка се съдържа цяла вселена от много по-малак порядък и така до + - безкрайност. Какво мислиш за това?
цитирай
8. savremennik - Примерно нашата ако е по срадата, ...
13.12.2010 21:44
kushel написа:
Примерно нашата ако е по срадата, цялата тя е само елементарна частица от вселена от по-висок порядък, а примерно в една кварка се съдържа цяла вселена от много по-малак порядък и така до + - безкрайност. Какво мислиш за това?

Има логика в това твърдение . Дори (доколкото съм запознат с материята) се покрива с постулата на холографския модел на вселената , според който една частица съдържа информация за цялото .
цитирай
9. анонимен - Е, интересно ми е но тук съм в чужди води
14.12.2010 00:01
и не смие да коментирам. Но ще чета ако пишеш още такива неща.
цитирай
10. savremennik - и не смие да коментирам. Но ще чета ...
14.12.2010 00:03
kushel написа:
и не смие да коментирам. Но ще чета ако пишеш още такива неща.

Няма проблем , и най-дългият път започва от първата крачка ;)
цитирай
11. kleopatrasv - Паралелните светове символизират ...
14.12.2010 01:07
Паралелните светове символизират присъщата си уеднаквеност, та то затова са паралелни един на друг. Аз есествено вярвам, че съществува паралелен свят, подобен на нашия и там са същите наши усешания уеднаквени и противопоставени едни на други. Противоположностите на противоположните неща ни подсказват, че е възможно тетралектично си го обясним и наистина го можем, успяваме!
Поздрави за поста!
цитирай
12. savremennik - Паралелните светове символизират ...
14.12.2010 12:47
kleopatrasv написа:
Паралелните светове символизират присъщата си уеднаквеност, та то затова са паралелни един на друг. Аз есествено вярвам, че съществува паралелен свят, подобен на нашия и там са същите наши усешания уеднаквени и противопоставени едни на други. Противоположностите на противоположните неща ни подсказват, че е възможно тетралектично си го обясним и наистина го можем, успяваме!
Поздрави за поста!

Благодаря за вниманието ! Радостно е да срещнеш виртуално и други мислещи като теб , kleopatrasv ! :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: savremennik
Категория: Технологии
Прочетен: 2257918
Постинги: 314
Коментари: 1905
Гласове: 15567
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Блогрол
1. Лао Дзъ - Дао Дъ Дзин
2. spiralata.net
3. blogspot.com
4. Galatceq
5. Kikowsky
6. Девет истини за биополето
7. Човешко енергийно поле
8. Тайните на йогите за здравословно хранене
9. ДИШАНЕТО НА ЙОГИТЕ
10. ПАМЕТТА НА ВОДАТА
11. Учените в шок: Смъртта не е това, което е !
12. Между живота и смъртта
13. Телевизията - масова хипноза и контрол
14. Медитация - науката проглежда за невидимото
15. Изчезнали континенти : Лемурия
16. Астрология
17. ПИРАМИДИТЕ В ТИБЕТ - Сензацията на хилядолетието /част 1/
18. ПИРАМИДИТЕ В ТИБЕТ - Каменните огледала /част 2/
19. ПИРАМИДИТЕ В ТИБЕТ - Скривалищата на Атлантида /част 3/
20. ПИРАМИДИТЕ В ТИБЕТ - Световната система от ПИРАМИДИ /част 4/
21. ЗАГАДКАТА НА ЖЕЛЯЗНАТА КОЛОНА В ДЕЛХИ
22. БЕРМУДСКИЯТ ТРИЪГЪЛНИК
23. АНАТОМИЯ НА ЕНЕРГИЙНОТО ТЯЛО
24. АУРАТА НА ДЪРВЕТАТА
25. АУРА ИЛИ ПОСЛЕОБРАЗ?
26. Местоположение и карти на Атлантида
27. Dr. Royal Raymond Rife Д-р Роял Реймънд Райф
28. Тема с продължение - д-р Роял Райф
29. ОТВЪД ГРАНИЦИТЕ НА ВЪЗПРИЯТИЕТО... КОГАТО ЧОВЕК НАПУСКА ТЯЛОТО СИ Интервю с Лори Монро Емил Кацаров
30. Енергообмен