Ръкописът на Войнич е тайнствена, неразчетена книга, написана през XVв. ^[1] oт неизвестен автор на неизвестен език с употребата на неизвестна азбука.

За цялото известно време на съществуване на ръкописа, той е бил обект на интензивно изучаване на много професионални и аматьорски криптографи, включително някои от най-добрите и известни американски и британски криптоаналитици от Втората световна война, но всички те се провалят в това да декриптират която и да е част от текста. Тази последователност от неуспехи превръща ръкописът на Войнич в известен предмет на историческата криптография, но и също дава кредо на теорията, че книгата е просто една "изпипана" — безсмислена последователност от случайни символи.

Книгата е наречена така в чест на американския търговец на книги от полски произход Уилфрид Войнич, който се сдобива с нея през 1912 г. Сега тя се съхранява в Библиотеката за редките книги и ръкописи Бейнеке в Йейлския университет.

С изключение на завършващата част на книгата, на всички страници има илюстрации. Съдейки по тях, в книгата има няколко раздела, различни по съдържание и стил:

• „Билкарски“ — На всяка страница се намира изображение на едно растение (понякога две) и няколко абзаца текст, което е обичайна подредба за книгите на европейските билкари по това време. Някои части на тези рисунки са увеличени и по-ясни копия на скици от „фармацевтичния раздел“.
• „Астрономически“ — Съдържа кръгови диаграми, някои от които с луна, слънце и звезди, вероятно от астрономията или астрологията. Една поредица от 12 диаграми изобразява традиционните символи на зодиакалните съзвездия (две риби за Риби, бик за Телец, войн с лък за Стрелец и т.н.). Всеки символ е заобиколен от точно 30 миниатюрни женски фигурки, повечето от които голи и всяка от тях държаща надписана звезда. Последните две страници на този раздел (Водолей и Козирог или приблизително януари и февруари) са загубени, а Овен и Телец са разделени на четири двойни диаграми с петнадесет звезди във всяка. Някои от тези диаграми са разположени на разгъващи се страници.
• „Биологически“ — Плътен непрекъснат текст, плътно заграждащ изображения на тела, главно на голи жени, къпещи се в басейни или вани, свързани със сложна мрежа от тръби, някои от които приемат ясно формата на телесни органи. Някои от жените носят корони.
• „Космологически“ — Няколко кръгови диаграми с неизяснен смисъл. В този раздел също има разгъващи се страници. Една от тях с размер на 6 обикновени страници и съдържа някакво подобие на карта или диаграма с шест „острова“, свързани с издигнати пътеки, „замъци“ и вероятно вулкан.
• „Фармацевтичен“ — Множество надписани рисунки на отделни части от растения (корени, листа и др.) с изобразени аптекарски съдове в полетата на страниците. В този раздел също така има няколко абзаца текст, вероятно рецепти.
• „Рецептурник“ — Разделът се състои от кратки абзаци, обозначени със звездообразни (или подобни на цвят) отметки.

Текстът определено е написан отляво надясно с леко неравна дясна граница. По-дългите секции са разделени на параграфи, понякога с отметки в лявото поле. В ръкописа липсва видима пунктуация. Почеркът е равен и гладък, създавайки впечатление, че азбуката е била привична за пишещия и той е разбирал какво пише.

В книгата има над 170 000 отделни знака, обикновено отделени един от друг с малки промеждутъци. Повечето от знаците са изписани с едно или две прости движения на перото. Целият текст на ръкописа е съставен с азбука от 20-30 букви. Изключение правят няколко десетки особени знака, които се появяват в книгата по един-два пъти.

По-големи разстояния между знаците разделят текста на около 35 000 „думи“ с различна дължина. Изглежда, че те се подчиняват на някакви правописни или фонетични правила. Някои знаци трябва да се появяват във всяка дума (както гласните), някои никога не са след други, някои могат да удвоени, а други не.

Статистически анализ на текста е показал структура, характерна за естествените езици. Например, повторяемостта на думите съответстват на закона на Зипф, а словесната ентропия (ок. 10 бита на дума) е подобна на тази при английските или латински текстове.

Някои думи се появяват единствено в отделни раздели на книгата или само на няколко страници, други се повтарят из целия текст. Сред стотиците надписи към илюстрациите има много малко повторения. В „Ботаническия“ раздел всяка първа дума на всяка страница се среща единствено на тази страница и вероятно е име на растение.

От друга страна, езикът на ръкописа на Войнич е много различен от съществуващите европейски езици. Например, в книгата почти няма думи, по-дълги от десет „букви“ и почти няма едно- и двубуквени думи. Вътре в думата буквите са разпределени също по своеобразен начин: някои знаци се появяват само в началото на думата, други само в края, а някои винаги в средата — подреждане, присъщо за арабската, но не и за латинската и гръцката азбука или кирилицата.

В текста се срещат повече повторения в сравнение с типичните европейски езици. Има случаи, когато една и съща дума се повтаря три пъти подред. Думи, различаващи се само с една буква, също се срещат необичайно често. Целият „речник“ на ръкописа на Войнич е по-беден, отколкото би трябвало, от статистическа гледна точка.

Тъй като азбуката на ръкописа няма визуално сходство с нито една известна система за писане и текстът и досега не е разшифрован, единствената подсказка за определяне на възрастта на книгата и нейния произход са илюстрациите. По-точно дрехите и вида на нарисуваните жени, а също така и вида на някои от диаграмите. Всички тези детайли са характерни за Европа, и книгата датира между 1450 и 1520 година. Това се потвърждава косвено и от други признаци.

Първият точно определен притежател на книгата е бил Георг Бареш (Georg Baresch), алхимик живял в Прага в началото на 17 век. Бареш изглежда също бил озадачен от тайната книга в неговата библиотека. Узнавайки, че Атанасиус Кирхер (Athanasius Kircher), известен йезуит, учен от Римската колегия (Collegio Romano) е публикувал Коптския (Етиопски) речник и разшифровал (така се считало) египетските йероглифи, той копирал част от ръкописа и изпратил образеца в дома на Кирхер в Рим (два пъти), молейки за помощ при разшифроването му. Писмото на Бареш от 1639 г. до Кирхер е намерено в наши дни от Рене Зандберген (Rene Zandbergen) и е най-ранното споменаване на ръкописа.

Остава неизяснено отговорил ли е Кирхер на молбата на Бареш, но е известно, че той е искал да купи книгата, но Бареш вероятно е отказал да я продаде. След смъртта на Бареш, книгата преминала в неговия приятел Йоханес Маркус Марци (Johannes Marcus Marci), ректор на Парижкия университет. Марци вероятно я е пратил на Кирхер, негов стар приятел. Неговото съпровождащо писмо от 1666 г. и до сега е прикрепено към ръкописа. Между другото, в писмото се утвърждава, че книгата първоначално е купил за 600 дуката Рудолф II, който я е считал за работа на Роджър Бейкън.

Следващите 200 години от съдбата на ръкописа са неизвестни, но най-вероятно тя е съхранявана с останалите преписки на Кирхер в библиотеката на Римската колегия (сегашния Григориански университет). Книгата вероятно е останала там, докато войските на италианския крал Виктор Емануел II превзели града през 1870 г. и присъединили папската държава към Италия. Новите италиански власти конфискуват от Римокатолическата църква голямо количество имущество, в това число и библиотеката. Съгласно изследванията на Хавиер Чекалди (Xavier Ceccaldi) и други, преди това много книги от университетската библиотека били спешно пренесени в отделните библиотеки на факултетите му, чието имущество не конфискували. Преписките на Кирхер били сред тези книги, както очевидно и ръкописа на Войнич е бил, тъй като и до сега книгата носи на себе си надпис от Петрус Бекс (Petrus Beckx), който в това време е глава на йезуитския орден и ректор на унверситета.

Библиотеката на Бекс била пренесена във вила Мондрагон във Фраскати (villa Borghese di Mondragone a Frascati) — голям дворец близо до Рим, който бил придобит от общността на йезуитите през 1866 г.

През 1912 година Римската колегия се нуждаела от средства и решила в най-строга тайна да продаде част от своята собственост. Уилфрид Войнич придобива 30 ръкописа, сред които и този, носещ сега неговото име. През 1916 година, след смъртта на Войнич, книгата е продадена от неговата вдовица Етел Лилиан Войнич на друг книготърговец Ханс Краус (Hanse P. Kraus). Не намирайки купувач, през 1969 година Краус подарява ръкописа на Йейлския университет.

Съпровиждащото писмо на Марци до Кирхер от 1665 г. гласи, че съгласно думите на починалия му приятел Рафаел Мнишовски (Raphael Mnishovsky), книгата в онова време е била придобита от император Рудолф II (1552—1612) за 600 дуката (няколкостотин хиляди долара съвременна стойност). Съгласно това писмо, Рудолф (или може би Рафаел) считал, че автор на книгата е знаменитият и многостранно надарен францискански монах Роджър Бейкън (1214—1294).

Въпреки че Марци е писал, че се „въздържа от преценка“ (suspending his judgement) относно заявлението на Рудолф II, то било прието достатъчно сериозно от Войнич, който се съгласил с него. Неговата убеденост в това повлиява силно на повечето опити за дешифриране през следващите 80 години. Все пак изследователите, които са се занимавали с ръкописа на Войнич и са запознати с работите на Роджър Бейкън отричат тази възможност. Следва да се отбележи, че Рафаел Мнишовски умира през 1644 г. (21 години преди писмото на Марци), а самата сделка би трябвало да е осъществена преди абдикацията на Рудолф II през 1611 г. (най-малко 55 години преди писмото).

Предположението за това, че Роджър Бейкън е автор на книгата, довело Войнич до извода, че единствения човек, който е могъл да продаде ръкописа на Рудолф е Джон Ди (John Dee), математик и астролог в двора на Кралица Елизабет I (Elizabeth I), известна също така с това, че е имала голяма библиотека с ръкописи на Роджър Бейкън. Джон Ди и неговият scrier (помощник-медиум, използващ за извикване на духове кристална топка или друг отразяващ предмет) Едуард Кели са свързани с Рудолф II с това, че те няколко години живели в Чехия, надявайки се да продадат услугите си на императора. Обаче Джон Ди води старателно дневници и не споменава за продажбата на ръкописа и затова сделката изглежда малко вероятна. Така или иначе, ако авторът на ръкописа не е Роджър Бейкън, то и възможна връзка на историята на ръкописа с Джон Ди е съмнителна. От друга страна, самият Ди е могъл да напише книгата и да разпространи слух за това, че е работа на Бейкън, с надеждата да я продаде.

Компаньон на Джон Ди в Прага, Едуард Кели бил самоук алхимик, твърдящ в техните среди, че може да превърне мед в злато с помощтта на таен прах, намерен в епископски гроб в Уелс. Едуард Кели също така твърдял, че може да вика ангели с помощта на магически кристал и да има продължителни разговори с тях, което Джон Ди грижливо отбелязвал в дневника си. Езикът на ангелите бил наречен енохов, от името Енох, библейски баща на Метусаил, който, съгласно легендата бил взет на пътешествие в рая и после написал книга за това, което видял там. Няколко души предполагат, че както Кели е могъл да измисли еноховия език, за да измами Джон Ди, така е могъл да изфабрикува и ръкописа, за да измъкне пари от императора (който плащал на Кели за неговите мними алхимически умения). Но несъмнено, както и в случая с Ди, ако Роджър Бейкън не е автор на ръкописа, връзката на Кели с тази книга също е съмнителна.

Моного изследователи подозират и самия Войнич в това, че той само е изфабрикувал ръкописа. Като търговец на стари книги, той е можел да притежава необходимите знания и умения, „загубена книга“ на Роджър Бейкън би могла да има висока стойност. Обаче, последните изследвания на писмото на Бареш до Кирхер позволяват да се отхвърли тази хипотеза.

бщото впечатление, което създават оставащите страници на ръкописа позволяват да се предположи, че той е бил предназначен да служи за фармакопея или като книга, развиваща общи теми от средновековната или дори по-ранна медицина. Несъмнено обаче, невероятните детайли в илюстрациите подхранват множество теории за произхода на книгата, съдържащият се в нея текст и целите за които е била написана. Следват няколко такива теории:

С голяма степен на увереност можем да кажем, че първата част на книгата е посветена на растения, но опитите да бъдат съпоставени с реални образци или със стилизирани рисунки на растения от същото време, като цяло се провалят. Само две от растенията могат да бъдат определени достатъчно точно. Тези рисунки от „ботаническия раздел“, които съответстват на скици от „фармацефтичния“ правят впечатление на техни точни копия, но с отсъстващи части, които са допълнени с неправдоподобни детайли. Действително, много растения изглеждат като съставни: корени от един екземпляр са свързани с листа от друг и с цветове от трети.

Брумбах (Brumbaugh) считал, че една от илюстрациите изобразява слънчоглед от Новия Свят. Ако това е така, то би могло да помогне да се определи времето на написване на ръкописа и да разкрие интригуващи обстоятелства за произхода му. Обаче, сходството е доста незначително, особено ако сравним рисунката с истински диви образци на вида, и тъй като мащабът ѝ не е определен, то изобразеното растение може да бъде друг член на същото семейство, което включва още много сходни видове срещащи се из цял свят.

Водоемите и каналите в „биологическия“ раздел могат да означават връзка с алхимията, което би имало значение, ако книгата съдържа инструкции по приготвянето на медицински еликсири и смеси. Обаче, за алхимическите книги от това време е бил характерен символен език, където процесите, материалите и компонентите са изобразявани във вид на особени рисунки (орел, жаба, човек в могила, двойка в легло и т.н.) или стандартни текстови символи (кръг с кръст и т.н.). Нито един от тях не може да бъде убедително идентифициран в ръкописа на Войнич.

Сергио Торесела (Sergio Toresella), експерт по древна ботаника, отбелязва, че ръкописът може да бъде алхимически хербарий, който всъщност няма нищо общо с алхимията, а е фалшива книга на растения с измислени картинки, които лекар-шарлатан е могъл да носи със себе си, за да прави впечатление на клиентите си. Вероятно е имало неголяма фабрика за производство на такива книги някъде в Северна Италия, точно по време на предполагаемото написване на ръкописа. Обаче, такива книги се отличават значително от ръкописа на Войнич по стил и формат и освен това всички те били написани на обичаен език.

Астрологическите изследвания често играли забележителна роля при събирането на билки, кръвопусканията и други медицински процедури, които се провеждали в благоприятни числа, записани в астрологическите книги (например книгата на Николас Кулпепер (Nicholas Culpeper)). Обаче с изключение на обичайните зодиакални знаци и една диаграма, вероятно изобразяваща класическите планети, никой за сега не е успял да интерпретира илюстрациите в рамките на класическите астрологически традиции (европейски или други).

Кръгов чертеж в „астрономическия“ раздел изобразява обект с неправилна форма с четири огънати сектора, които някои интерпретират като изображение на галактика, което може да бъде получено единствено с помощта на телескоп. Друго изображение е било интерпретирано като клетка на жив организъм, наблюдавана през микроскоп. Това позволява да се предположи, че времето на произход на ръкописа не е Средновековието, а по-късен период. Обаче, сходството е доста съмнително, тъй като при по-близък оглед, централната част на „галактиката“ повече прилича на басейн