ЕДНО


Дао, което може да бъде изказано,
не е вечното Дао.
Име, което може да се назове,
не е вечното име.
Безименното е начало на небето и земята.
Назованото е майката на десетте хиляди неща.
Когато е лишен от желания,
човек може да съзре тайното.
Когато е изпълнен с желания,
човек може да съзре проявеното.
И първото, и второто,
избликват от един и същи източник,
но се различават по име;
това се проявява като тъмнина.
Тъмнина сред тъмнина.
Портата към всички тайни.



ДВЕ


Под небето всеки вижда красотата като красота,
само защото има грозота.
Всеки познава доброто като добро,
само защото има зло.

Ето защо, да имаш и да нямаш възникват заедно.
Трудно и лесно се допълват.
Дълго и късо контрастират помежду си;
Високо и ниско зависят едно от друго;
Глас и звук са в хармония;
Задното следва предното.

Ето защо мъдрецът не прави нищо,
а само учи на мълчание.
Десетте хиляди неща се въздигат
и падат безспирно,
Създаваш, но не притежаваш,
Работиш, но без възнаграждение.
Свършената работа се забравя.
Затова остава вечна.

ТРИ


Щом не величаеш нечии дарби – няма и свади,
Щом не трупаш съкровища – няма и обир.
Щом не виждаш примамливи неща,
сърцето ти не се обърква.

Ето защо мъдрите управляват,
като изпразват (от емоции) сърцата си
и тъпчат (с Ки) корема си (хара),
като отслабват амбициите си,
и укрепват костите си.

Ако на хората липсва знание и желание,
тогава умните няма да се месят.
Ако нищо не се прави,
всичко ще е наред.

ЧЕТИРИ


Дао е празен съд;
използват го, но никога не го напълват.
О, бездънен извор на десетте хиляди неща!
Острото направи тъпо,
Развържи възела,
Смекчи блясъка.
Смеси се с прахта.
О, дълбоко скрито, но винаги присъстващо!
Не зная от кое време идва.
То е праотец на императорите.



ПЕТ


Небето и земята са безжалостни;
За тях десетте хиляди неща са като чучела.
Мъдрите са безжалостни;
За тях хората са като чучела.

Пространството между небето и земята
е като мях.
Изгледът се променя, но не и формата;
Колкото повече се движи,
толкова повече ражда.
Многото думи важат по-малко.
Придържай се здраво към центъра.

ШЕСТ

Духът на долината нивга не умира;
Той е жената, първоначалната майка.
Портата е коренът на небето и земята –
прилича на едва различим воал.
Влез; той никога не ще падне.

СЕДЕМ

Небето и земята са вечни.
Защо са вечни?
Те са неродени,
затова и вечно живи.
Мъдрецът върви след всички,
и така е пред всички.
Той е свързан с един, и така с всички.
Като действува без своето его,
той постига пълнота.

ОСЕМ


Най-висшето добро е като вода.
Водата дава живот на десетки хиляди неща
и не пресъхва.
Тя извира и от местата,
които хората отхвърлят
и е също като Дао.

В мястото където пребиваваш
дръж се здраво за земята.
В медитацията влизай навътре във сърцето.
В поведението си към другите бъди мил и учтив.
В думите бъди искрен.
В управлението – справедлив.
В бизнеса – компетентен.
В действието – съблюдавай времето.
Няма борба: Няма вина.

ДЕВЕТ

По-добре спри, преди да напълниш,
отколкото да препълниш.
Направиш ли острието твърде остро,
то скоро ще стане тъпо.
Струпай куп злато и нефрит,
и никой не ще го опази.
Стреми се към богатства и звания,
и ще те сполети беда.
Щом свършиш работата, се оттегли.
Това е небесния Път.

ДЕСЕТ

Като носиш тяло и душа
и прегръщаш единствения,
можеш ли да избегнеш раздялата?
Като присъстваш докрай и ставаш гъвкав,
можеш ли да бъдеш като новородено?
Като измиеш и изчистиш първичното зрение,
можеш ли да си неопетнен?
Като обичаш всички и управляваш страната,
можеш ли да си без способности?
Като отваряш и затваряш небесните врати,
можеш ли да играеш женската роля?
Като разбираш и откликваш на всички неща,
можеш ли да не правиш нищо?
Да раждаш и да отхранваш,
да носиш, ала да не притежаваш,
да работиш, без да получаваш похвали,
да водиш, но без да господствуваш,
ето това е Изначалната Добродетел.
 

Нали знаеш как се превежда Лао Дзъ-малкия човек. И още нещо, Лао Дзъ е измислен, той е промисъл с невероятно значение и влияние. Събрана мъдрост. А ние имаме, за съжаление, просташки модели, като Трендафил Акациев, например. О, ужас, би казал някой!!!! Сещам се за нещо, което Лао Дзъ е казал на учениците си, предавайки мислите си, сред природата: Когато стигнали до едно криво, на нищо неприличащо дърво, той им казал: "Бъдете като това дърво! На него никой не му обръща внимание. То не става за нищо. Никой няма да го отсече. Затова вие ще бъдете, наблюдавайте и мислете! Перифразирано е, разбира се. Поздрав!