Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.09.2010 08:07 - ДИШАНЕТО НА ЙОГИТЕ
Автор: savremennik Категория: Технологии   
Прочетен: 8610 Коментари: 0 Гласове:
7



Безспорно е, че животът е в абсолютна зависимост от акта на дишането. „Дишане означава Живот." Макар да се различават в някои детайли на теорията или в терминологията, все пак хората и от Изтока, и от Запада признават тези основни принципи.
Да дишаш значи да живееш и няма живот без дишане. Не само животът и здравето на висшите животни се основава на дишането, но и нисшите животни и дори растенията дължат своето съществувание на въздуха.
Новороденото дете прави едно дълго и дълбоко вдишване, задържа за миг поетия въздух, като извлича от него животворните му свойства и го изпуска с продължителен плач - така започва неговият живот на земята. Старецът изпуска слаба въздишка, престава да диша и така неговият живот достига своя край. От първото неуверено вдишване на детето до последния дъх на умиращия съществува дълга серия от непрестанни дишания. Самият живот е серия от дишания.
Дишането може да се смята за най-важната функция на организма, защото от нея безспорно зависят всички останали. Човекът може да живее известно време без ядене, по-малко време без вода, но без дишане неговото съществуване може да продължи само няколко минути.
Животът на човека зависи не само от дишането, но до голяма степен и от правилните навици на дишане, които трябва да му осигурят съвършена жизненост и имунитет срещу болестите. Един интелигентен контрол върху акта на дишане ще удължи нашия живот, възнаграждавайки ни с по-голяма издръжливост, докато едно занемарено дишане води до скъсяване на живота, намаляване на жизнеспособността и открива пътя на многобройни болести.
В своето нормално състояние човекът няма нужда от инструкции как да диша. Той, както детето и животното, диша естествено и правилно, според повелите на природата. Но и в това отношение той е претърпял промяна вследствие влиянието на цивилизацията. Придобитите вредни навици при ходенето, стоенето изправен и седенето са му отнели рожденото право на правилно и естествено дишане. Платил е скъпа цена на цивилизацията. Днес само дивакът, който не е заразен от навиците на цивилизования човек, диша естествено.
Процентът на цивилизованите хора, които дишат правилно, е много нисък - вижда се по свитите гърди, смъкнатите рамене и застрашителното увеличаване на болестите на дихателните органи, включително и от появата на това ужасно чудовище - туберкулозата. Видни авторитети твърдят, че ако само едно поколение се научи да диша правилно, човешката раса би се възродила- болестите биха станали толкова редки, че появата на някоя от тях би се възприела с любопитство, така както гледаме някаква рядка и странна вещ. Ако проучим въпроса, ще стане ясно, че връзката между естественото дишане и здравето е очевидна и обяснима и от двете гледни точки - източната и западната.
Западните учени доказват, че физическото здраве зависи главно от правилното дишане. Източните учени не само признават, че техните западни братя имат право, но и поддържат тезата, че, в допълнение към физическата полза от правилните навици на дишане, чрез задълбоченото разбиране и практикуване на „науката на дишането" могат да се увеличат и умствената сила на човека, и неговото щастие, и самоконтрола, и проницателността, и моралът, и дори духовното развитие. Много школи на източната философия са основани върху тази наука, а когато това знание бъде усвоено от западните раси и приложено на практика, те ще постигнат големи резултати. Теорията на Изтока, обединена с практичния дух на Запада, ще даде чудесни резултати. Науката за Дишането на йогите включва не само онова, което е известно на западния хигиенист и физиолог, но и окултния аспект. Тя не само посочва пътя към физическото здраве с така нареченото от западните учени „дълбоко дишане", но се и задълбочава в по-малко познатите фази на този процес.
Йогинът извършва серия от упражнения, чрез които придобива власт над тялото си и става способен да изпрати към който и да е орган или част от тялото по-голяма струя жизнена сила, или прана, като по този начин го укрепва и засилва. Той е добре запознат с всичко онова, което неговият брат (западният учен) познава относно физиологичните ефекти от правилното дишане, но знае и това, че във въздуха има нещо повече от кислород, водород и азот, и че простото окисляване на кръвта не е единственият феномен, произтичащ от дишането. Знае нещо за праната, което неговите западни братя не знаят, и познава природата и начина за работа с този велик първоизточник на енергия. Той е прекрасно запознат и с неговите ефекти върху тялото и човешкия мозък. Знае, че чрез ритмичното дишане може да влезе в хармонична вибрация с природата и да подпомогне развитието на своите окултни способности, както и че чрез контрол на дишането си може не само да принесе полза на самия себе си и на другите, но и да отстрани страха, безпокойството и емоции от този род.
При разглеждане на дишането трябва да започнем от механичния апарат, чрез който се осъществяват дихателните движения. Механиката на дишането се проявява чрез, първо, еластичните движения на белите дробове и, второ, дейността на стените и дъното на гръдната кухина, в която те се намират. Гръдният кош е тази част от човешкото тяло, която се намира между шията и корема, и чиято кухина (наречена гръдна кухина) е заета главно от сърцето и белите дробове. Ограничена е от гръбначния стълб, ребрата с техните хрущяли и гръдната кост, а надолу - от диафрагмата. Обикновено я наричат гърди и я сравняват със затворена херметическа кутия с форма на конус, чийто по-тесен край е обърнат нагоре; задната част е очертана от гръбначния стълб, предната - от гръдната кост, а страничната - от ребрата.
Ребрата са двадесет и четири, по дванадесет от всяка страна на гръбначния стълб, към чиито прешлени са свързани. Седемте горни са познати като „истински ребра", защото са прикрепени направо към гръдната кост, докато следващите ги три (наречени лъжливи) - към хрущяла на съответното по-горно ребро, а последните две завършват свободно, поради което се наричат плаващи ребра.
В процеса на дишане ребрата се движат посредством две повърхностни мускулни обвивки, наречени междуребрени мускули; диафрагмата (за която вече споменахме) разделя гръдната кухина от коремната.
При вдишване мускулите разширяват белите дробове и по този начин създават празно пространство, в което въздухът се втурва в съответствие с добре познатия физически закон. Целият процес на дишането зависи от споменатите мускули, които с право могат да се нарекат дихателни мускули. Без тяхната помощ белите дробове не могат да се разширяват и науката на дишането се основава до голяма степен на правилното им използване и контролиране. Контролът върху тези мускули ще даде възможността да се постигне максимално белодробно разширяване и да се осигури най-голямото количество животворни свойства от въздуха.
Йогите разграничават четири основни начина на дишане:
1) Горно дишане
2) Средно дишане
3) Долно дишане
4) Пълно йогистко дишане.
Ще дадем една обща представа за първите три начина на дишане, а по-подробно ще се спрем на четвъртия, върху който главно се основава йогистката наука за дишането.

1) ГОРНО ДИШАНЕ
Тази форма е известна на Запад като клавикуларно, или ключично дишане. Този, който диша по този начин, повдига ребрата, ключиците и раменете, като същевременно свива корема и изтласква неговото съдържимо към диафрагмата, която от своя страна се повдига.
При този начин на дишане се използва горната част на гърдите и белите дробове, която е най-малката, следователно само минимално количество въздух прониква в тях. Нещо повече, когато диафрагмата се повдигне, тя не може да се разшири в тази посока. Анатомичното изучаване на гърдите ще убеди всеки, че по този начин се прилага най-голямо усилие, а се постига най-малък ефект. Горното дишане е вероятно най-лошата известна форма на дишане и изисква най-голямо разхищение на енергия, за да се получи най-малката полза. Такова прахосване на енергия за получаване на толкова скромни резултати е много разпространено на Запад, особено сред жените. Дори певци и свещеници, адвокати и други, които би трябвало да го знаят по-добре, го прилагат поради невежество.
Източникът на много болести на гласните и дихателните органи може да бъде проследен до този варварски начин на дишане, а напрягането на тези толкова деликатни органи, вследствие на този метод, често води до дрезгавите и неприятни гласове, които чуваме от всички страни. Много от хората, които дишат по този начин, стигат дотам, че възприемате отблъскващия навик да дишат през устата (описан подробно в глава XVII на тази книга).
На читателя, който има някакви съмнения в казаното за тази форма на дишане, предлагаме следния експеримент: да издиша целия въздух, който се съдържа в белите дробове и, застанал прав, с ръце върху хълбоците, да вдигне раменете и ключиците и да вдиша въздух. Ще забележи, че поетият въздух е в много по-малко количество от нормалното. След като свали раменете и ключиците нека вдиша отново, така ще получи един урок по дишане - по-лесен за запомняне, отколкото множество написани или изговорени думи.

2) СРЕДНО ДИШАНЕ
Този начин на дишане е познат на западните учени като ребрено дишане и въпреки че е с по-малко дефекти от горното дишане, е много по-непълноценен от долното и пълното йогистко дишане. При средното дишане диафрагмата е повдигната, коремът - свит. Ребрата се повдигат и гръдният кош частично се разширява. Това дишане е много често срещано сред хората, които не са изучавали този въпрос. Но тъй като има два по-добри начина, ние го споменахме тук само бегло и то главно, за да привлечем вниманието ви върху неговите недостатъци.

3) ДОЛНО ДИШАНЕ
Този начин на дишане, без съмнение, е по-добър от предишните два и в последните години много от западните автори превъзнасят неговата ефикасност (наричат го коремно, дълбоко, диафрагмено и т. н. дишане). Те постъпват много добре, като привличат вниманието на обществеността върху него и подтикват много хора към прилагането му вместо по-лошите и вредни вече споменати методи. На основата на долното дишане са били развивани много „системи" и обучаваните в тях са платили висока цена, за да изучават тези нови (?) системи. Но както вече казахме, резултатът е бил добър и следователно, струвало си е парите.
Въпреки, че много западни авторитети говорят и пишат за този метод като за най-добра форма на дишане, йогите знаят, че той е само част от друга система, използвана от тях векове наред и позната под името пълно дишане. Все пак трябва да се съгласим, че е необходимо да познаваме принципите на долното дишане, преди да добием ясна представа за пълното.
Затова нека се върнем и отделим малко внимание на диафрагмата. Какво представлява тя? Знаем, че е големият плосък мускул, който разделя органите, намиращи се в предната част на гръдния кош от корема и органите в него. Когато е в покой, диафрагмата е куполообразна - т. е. гледана откъм корема тя изглежда като небесния свод над земята - като вътрешната страна на една извита като арка повърхност. Следователно, страната на диафрагмата, която е откъм органите, намиращи се в предната част на гръдния кош, прилича на дъгообразната изпъкналост на хълм. Когато диафрагмата е в действие, нейните куполи се спускат надолу, тя притиска коремните органи и изтласква корема.
При долното дишане белите дробове се движат по-свободно и следователно се вдишва по-голямо количество въздух. Този факт е накарал болшинството западни учени да казват и пишат, че долно дишане (наричано от тях коремно дишане) е най-добрият известен на науката метод. Но йогите отдавна познават по-добър метод, и някои автори на Запад също са признали правилността на това твърдение. Дефектът на всички методи на дишане, с изключение на пълното йогистко дишане, се състои в това, че никой от тях не пълни с въздух дробовете или в най-добрия случай въздухът изпълва само част от белодробното пространство, дори при долното дишане. Горното дишане изпълва само горната част от белите дробове; средното - само средната и част от горната; долното - само долната и средната част. Очевидно е, че всеки метод, който изпълва изцяло белодробното пространство, трябва да бъде предпочетен пред тези, които го изпълват само отчасти. Всеки метод, чрез който човекът ще изпълни изцяло белодробното си пространство, ще бъде по-полезен, защото ще му позволи да усвои по-голямо количество кислород и да натрупа най-голямо количество прана. Пълното дишане е смятано от йогите за най-доброто известно на науката дишане.

4) ПЪЛНО ЙОГИСТКО ДИШАНЕ
Пълното йогистко дишане включва всичко добро от високото, средното и ниското дишане, при което техните недостатъци са отстранени. То привежда в действие целия дихателен апарат: всяка част от белите дробове, всяка алвеола, всеки дихателен мускул. Целият дихателен апарат откликва на този метод и с по-малко разхищаване на енергия се получава максимална полза. Гръдният кош се разширява в своите нормални граници във всички посоки и всяка част от механизма изпълнява своите естествени функции.
Една от най-важните характеристики на този метод е, че дихателните мускули влизат изцяло в действие, докато другите форми на дишане използват само част от тях. При пълното дишане мускулите, които контролират ребрата, работят активно, като увеличават пространството, в което белите дробове могат да се разширяват, и освен това създават опора на органите, когато имат нужда от нея, осигурявайки естественост на процеса. Определени мускули удържат на място долните ребра, докато други ги извиват навън.
Чрез този метод диафрагмата е под абсолютен контрол и е в състояние да изпълни както трябва своите функции с максимална полза.
При това движение на ребрата диафрагмата леко придърпва надолу долните ребра, докато други мускули ги поддържат на място, а междуребрените мускули ги изтласкват навън, като от това съчетано действие се получава максимално увеличаване на средната част на гръдната кухина. В същото време горните ребра са издигнати и притиснати към външността от междуребрените мускули, а това увеличава горната част на гръдния кош до нейната най-висока степен.
Ако сте научили отделните характеристики на четирите изброени метода на дишане, ще сте забелязали, че пълното дишане съдържа всички полезни страни на другите три метода, заедно с предимствата на комбинираната дейност на горните и средни части на гръдния кош, на диафрагмата и на постигнатия по този начин нормален ритъм.
Пълното йогистко дишане е фундаментално за цялата наука на йогите за дишането, и практикуващият трябва да се запознае с нея и да я овладее напълно, преди да очаква резултати от споменатите в тази книга други форми на дишане. Не бива да се задоволява с научаването й наполовина, а трябва да работи сериозно до момента, в който този начин на дишане не стане негов естествен начин. Ще са необходими: работа, време и търпение - но без тях никога нищо не се постига. Няма царски път към науката за дишането и читателят трябва да се подготви да се упражнява и работи сериозно, ако очаква да има някакви резултати. Постигнатите резултати от цялостното овладяване на науката за дишането са големи и никой измежду овладелите я не би се върнал към старите методи - напротив, той ще каже на своите приятели, че се чувства възнаграден за своите усилия. Казваме това, за да се разбере добре важността и необходимостта от усвояването на този основен метод на йогистко дишане, вместо да се опита веднага някое от привлекателните упражнения, които ще бъдат показани по-нататък. Повтаряме отново - тръгнете право напред и резултатите ще бъдат добри, но ако пренебрегнете основата, цялата сграда рано или късно ще рухне.
Може би най-добрият начин да ви научим на пълното йогистко дишане би бил да дадем прости инструкции относно самото дишане, последвани от общи бележки по него и, накрая, упражнения за развиване на гръдния кош, мускулите и белите дробове, развити малко или недостатъчно, поради неправилните начини на дишане, използвани в миналото.
Преди да продължим нататък ще кажем, че в пълното дишане няма нищо насилствено или неестествено, напротив, то представлява връщане към първичните принципи, връщане към Природата. Както възрастният дивак, така и цивилизованото дете дишат по гореспоменатия начин, когато са здрави, а цивилизованият човек е придобил неестествени навици на живот, обличане и т. н. и е изгубил това, което е имал по рождение. Обръщаме внимание на читателя, че пълното дишане не представлява непременно изпълване на дробовете докрай при всяко вдишване. Може да се вдиша обичайното количество въздух по метода на пълното дишане и да се разпредели във всички части на дробовете, в по-голямо или по-малко количество, но би трябвало да се диша пълно постоянно, всеки ден, за да може организмът да се запази в добро състояние.
Следващото просто упражнение ще ви позволи да си създадете ясна представа за онова, което представлява пълното дишане:
1) Застанете прави или седнете с изправен гръбнак. Дишайте през носа, вдишвате равномерно, като изпълните първо долната част на дробовете. Това се постига чрез движение на диафрагмата, която при спускане упражнява лек натиск върху коремните органи, като изтласква напред предната част на коремната стена. След това се изпълва средната част на дробовете, при което изпъкват долните ребра, гръдната кост и гръдният кош. Впоследствие се изпълва горната част на дробовете с повдигане напред на горната част на гърдите, включително шестте или седемте чифта горни ребра. При последното движение коремът леко се свива, което дава известна опора на дробовете и помага да се изпълни горната им част.
На първо четене може да изглежда, че това дишане се състои от три отделни движения, но това не е вярно. Вдишването е непрекъснато и цялата гръдна кухина от диафрагмата до най-издадената точка на гръдния кош в областта на ключиците, се разширява чрез едно еднообразно движение. Трябва да избягвате рязкото вдишване, да се стремите към редовен и непрекъснат дихателен акт. Практиката скоро ще преодолее склонността към разделяне на вдишването на три части и ще даде като резултат едно равномерно дишане. Ще бъдат достатъчни малко упражнения, за да може да извършвате вдишването за две-три секунди.
2) Задръжте поетия въздух няколко секунди.
3) Много бавно издишайте, като задържате гръдния кош в статично положение, изтегляте малко корема и го повдигате бавно, така че въздухът да напусне белите дробове. Когато въздухът е изцяло издишан, отпуснете гърдите и корема. Кратка практика ще направи лесна и тази част от упражнението. Веднъж научено, движението ще се изпълнява почти автоматично.
Трябва да отбележим, че с този метод на дишане всички части на дихателния апарат влизат в действие, и всички части на белите дробове функционират, включително най-далечните му алвеоли. Гръдната кухина се разширява във всички посоки. Ще забележите също, че пълното дишане в действителност е една комбинация от различните дишания - долно, средно и горно, извършвани бързо и в посочения ред, така че да създадат едно еднообразно, непрекъснато, пълно дишане.
Ако правите упражнението пред голямо огледало, поставяйки леко ръка върху корема, и то така, че да могат да се усещат движенията, ще забележите колко много помага това да се разбере механизмът на пълното дишане. В края на вдишването е полезно да вдигате от време на време раменете, които от своя страна повдигат ключиците и позволяват на въздуха да проникне в малкия дял на десния бял дроб (откъдето понякога тръгва туберкулозата).

По принцип, при овладяването на пълното дишане се срещат известни трудности, но с малко упражнения те се преодоляват, и след овладяването на този метод вече никога няма да се върнете доброволно към старите начини.

 



Гласувай:
8
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: savremennik
Категория: Технологии
Прочетен: 2129839
Постинги: 314
Коментари: 1906
Гласове: 15566
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Лао Дзъ - Дао Дъ Дзин
2. spiralata.net
3. blogspot.com
4. Galatceq
5. Kikowsky
6. Девет истини за биополето
7. Човешко енергийно поле
8. Тайните на йогите за здравословно хранене
9. ДИШАНЕТО НА ЙОГИТЕ
10. ПАМЕТТА НА ВОДАТА
11. Учените в шок: Смъртта не е това, което е !
12. Между живота и смъртта
13. Телевизията - масова хипноза и контрол
14. Медитация - науката проглежда за невидимото
15. Изчезнали континенти : Лемурия
16. Астрология
17. ПИРАМИДИТЕ В ТИБЕТ - Сензацията на хилядолетието /част 1/
18. ПИРАМИДИТЕ В ТИБЕТ - Каменните огледала /част 2/
19. ПИРАМИДИТЕ В ТИБЕТ - Скривалищата на Атлантида /част 3/
20. ПИРАМИДИТЕ В ТИБЕТ - Световната система от ПИРАМИДИ /част 4/
21. ЗАГАДКАТА НА ЖЕЛЯЗНАТА КОЛОНА В ДЕЛХИ
22. БЕРМУДСКИЯТ ТРИЪГЪЛНИК
23. АНАТОМИЯ НА ЕНЕРГИЙНОТО ТЯЛО
24. АУРАТА НА ДЪРВЕТАТА
25. АУРА ИЛИ ПОСЛЕОБРАЗ?
26. Местоположение и карти на Атлантида
27. Dr. Royal Raymond Rife Д-р Роял Реймънд Райф
28. Тема с продължение - д-р Роял Райф
29. ОТВЪД ГРАНИЦИТЕ НА ВЪЗПРИЯТИЕТО... КОГАТО ЧОВЕК НАПУСКА ТЯЛОТО СИ Интервю с Лори Монро Емил Кацаров
30. Енергообмен