Съгласно теорията за базовата същност на Вечността, която бе изградена да даде необходимите най -общи теоритични обяснения относно резултатите, откритята, изобретенията, до кото се достигна в периода 1960 -2007г.,които обуславят и гарантират неограничен, икономически изгоден и безопасен добив на енергия , на базата на гравитационното поле на земята и други небесни тела, като естествени и неизчерпаеми източвици на енергия , всеобщата базова същност на всемира в която и от която произтима всичико вечно и прходно е : неделимото и съхранимо триединство от простраство-материя-движение. От това триединство произтичат и всичики вечни и ненарушими природни закони.
Тази триединна същнос с пространството побира всичко в себе си и се намира във всичко. С движението, което е нейното творческо начало от материята , която е нейният инертен строителен материал тя от себе си, в себе си ицгражда и разгражда всичко преходно, като форма и структура, в това число и човека с тяло, ум и чувства.
Неделичото и съхранимо триединство от : пространство -материя- движение освен своята обща характеристика, която го обуславя, като всеобщ геном, всеобщо генетично начало на всичико вечно и преходно във всемира има и три независими една от друга характеристики, които го характеризират, като : пространство, материя, движение.
На кратко общата характеристика включна:
1. Вечна, обективно съществуваща същнос,без начоло и без край.
2. Не се създана и не се унищожава.
3. Към нея не може да се прибави нищо и не може да се отнеме нищо.
4. Не може да се обясни с нищо друго, освен със солбствената си същност.
5. Всичко произтича от нея и в неяи тя е във всичко.
6. Със своята обективна същност обуславя и обяснява всичко във всемира , като реалност, материална и нематериална.
7. От него/ триединството/ произтичмат вечните и ненарушими природни закони, в тово число и най -фундаменталните от тях за съхранение от които най- базовият от всичики е закона за съхранение на триединството.от постранство-материя -движение.
По отношение на характеристиката на триединствто, като пространство на каратко ще отбележа следното:
1. Равнозначност с пълния вакуум.
2. Наличие на измерения, при пълна липса на вещана същтност.
3. При липсата на вещева същност пълна липса на качества , свойства и всякаква подвижност.
4. Неделимост от материята и движението, при пълна липса на взаимодействие между простронствто и материята и дивжението.
5. Абсолютто е. Определен обем от него, като негова базова измерителна единица е еднакъв спрямо всимики отправни системи.
6. Единственото му предназначение е да побира всичмико в себе си и да се намира във всичичко.. В резултат на това извън него няма нищо ,дори и Бог.
8. Нарълно прозрачно е за структурите на материята и движението и те за него. Всички взаимодействие в него са взаимодействие между мателрията и движението.
По отношение характеристиката на триединството ,като материя на кратко ще отбележа следното:
1. Наличие на вещева същност, каквато простраството и движението нямат.
2. Същесдтвуване в безкраен брой структурни форми с постренствени размере между две недостижими граници: нулата и безкрайността.
3. Наличие на инертност и инерция . В резултат на това внито една структура на манерията не може да промени , без външно силово въздействие своето положение на относителен покой и относително инерциално движение, обосновани от относителността на движението.
4. Част от материята, обозначена ,като маса е нейната базова ксоличестмена мярка., която в съответствие с законите за съханение за консттантно количество манерия е константна величина,при всички възможни условия.
5. Не е относителна, като движението. Определено количество от материята е еднакво спрямо всичики отправни системи , независимо от конкретните услловия.
По отоншение на характеристиката на триединството, като движение на кратко ще отбележа следното:
1. Липса на вещева същносг.
2. Преносимост от една структура на материята в друга.
3. Не съществува, както извън пространството, така и извън материята.
4. Съхраномо е както пространството и материята.
5. То е единственото творческо начало.
6. То обуславя непрекъсното изграждане и разграждане на структурите на материятна в резултат на
което във всемра няма и не може да има вечна структура на манерията / жива и мъртва/.
7. Всяка творческа и рушителн дийност във всемира, включително и тази при човека е продукт на движението. Без него няма и не може да има и мисъл и чувства.
Като всеобщ геном на всемира неделимото и съханимо триединство от: пространство -матеря-движение със своята обща характеристика, като цяло и със своите характеристики ,като пространство ,материя и движение е генетично начало на всичики обекти на обективното човешко познание във всичики негови направления .
Документи: Ваксините на Pfizer срещу Ков...
ВЪПРОС КЪМ БЛОГЕРИТЕ СЪС СИЛНА ПАМЕ...
Ако вселената е едно цяло как ще разбереш ,че се движи.Значи когато е сама и вечно да живееш няма как да разбереш дали се движи трябват ти две вселени поне за да разбереш ,че нещо се променя ама кое от двете е не се зная И дали вселената се движи или някой я движи как се разбира това?
Но даже и да има две вселени съм необходим не аз ,а разумът ми за да осъзная преместванията.Без разума всичко е безплодно.Намеса ли го него вече имам информационни процеси Що стана с триединството?
Що се косае до нашия разум, како нашето тяло не може да го има без същността на Вечността, то и нашият разум не може да го има без нашето тяло и органиге и системите, които функционират в него, като част от Вечността.
Необходимо е да се търси единствената визитна картичка на нещата имащи или нямащи име и това е тяхната ентропийна функция.
Всъшност ,когато е изградена възможността за регистриране на тази функция в даден диапазон се появява и разума.Наличието на права и обратна връзка между частите на цялото са факт гарантиращ възмогжността за запазване на цялото.Ние не усещаме въздействията в целият възможен честотен диапазон.Това съвсем не означава ,че няма въздействие и взаимодействие идващо от нещата които не долавяме.Но неговото познаване зависи от системата ни за опознаване на околността.Интересно е ,че всичко и всички може да усещат въздействието на заобикалящата го действителност.
Винаги ще има една граница , до която сме опознали нещата около нас и това което е неизвестно-ние чувстваме в определени интервали на честотите обективно проявямащи се във вселената.
Извода е ,че нямаме възможности за общи декларации ,касаещи безкрайното.То винаги ще остава неизвестно за нас.Винаги ще сме изправени пред непрекъснатостта на дискретносттта която сме се научили да долавяме.
В крайна сметка типът на разума се определя от цялото за което е създаден да обслужва.В този смисъл за цялата вселена ще съществува също цялостен вселенски разум или БОГ,който ще остава непознаваем за нас ,като физически обекти или части .