в пет сутринта трамвай двайсет  бе почетен от духа на стара софия  жената носеше парфюма на прабаба си  (любовница на двама генерали)  тамян сандал жасмин ливан и смирна  (сестра на трима журналисти)  макар дегенерирала от бедност  (парфюм от панаира в скарбъро)  тя бе наметнала шал от сребриста мъгла  (навярно незаконна царска щерка)  и ангели й служеха на слизане  подаваха ръка с крила закриваха  лицето някога довеждало  до спускане на Дръзки на вода  (трамваят взе за почест на сбогуване)