Постинг
22.11.2016 19:03 -
Моделираното общество
Автор: buenogan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3239 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 22.11.2016 19:09
Прочетен: 3239 Коментари: 5 Гласове:
30
Последна промяна: 22.11.2016 19:09
Стоиш пред огледалото и съзираш себе си. Вглеждаш се все повече и виждаш очертанията на лицето си. Приемат определено изражение показващо вътрешния ти свят.
Очите ти са големи с мигли нагласени, но празни. Няма никаква искра в тях. Интересува те само как си нагласен и кой ти прави комплимент. Телефона винаги ти е в ръка и умело моделира твоята душа.
Не го изпускаш от поглед всеки ден, понеже си му истински фен. Сядаш в някоя кола с модерни очила. Не виждаш нищо пред теб, понеже имаш перде.
Спираш пред луксозен ресторант да изпъкнеш с пачка в ръка. Ядеш на корем без да се замисляш за утрешния ден. Вечер сядаш в удобния си диван да гледаш по телевизията някаква тъпня. Да те манипулира и контролира като овца.
Вървиш по улиците с високо вдигната празна глава. Усмихваш се лицемерно без душа. Чакаш някой да ти поласкае егото да погали твоята суета. Да си център на внимание винаги с фалшива усмивка на уста.
Слагаш си различни маски да паснеш на всеки минувач, да поиграеш малко театър, да заблудиш някоя друга овца. Слял си се с масата като една капка роса. Толкова умело си моделиран в определен образец. Като картина си рамкиран в един тесен апартамент. Притъпил си сетивата си, загубил си истинското в теб.
Очите ти са големи с мигли нагласени, но празни. Няма никаква искра в тях. Интересува те само как си нагласен и кой ти прави комплимент. Телефона винаги ти е в ръка и умело моделира твоята душа.
Не го изпускаш от поглед всеки ден, понеже си му истински фен. Сядаш в някоя кола с модерни очила. Не виждаш нищо пред теб, понеже имаш перде.
Спираш пред луксозен ресторант да изпъкнеш с пачка в ръка. Ядеш на корем без да се замисляш за утрешния ден. Вечер сядаш в удобния си диван да гледаш по телевизията някаква тъпня. Да те манипулира и контролира като овца.
Вървиш по улиците с високо вдигната празна глава. Усмихваш се лицемерно без душа. Чакаш някой да ти поласкае егото да погали твоята суета. Да си център на внимание винаги с фалшива усмивка на уста.
Слагаш си различни маски да паснеш на всеки минувач, да поиграеш малко театър, да заблудиш някоя друга овца. Слял си се с масата като една капка роса. Толкова умело си моделиран в определен образец. Като картина си рамкиран в един тесен апартамент. Притъпил си сетивата си, загубил си истинското в теб.
Химическата атака: наистина ли е дело на...
Разкриха ги! Откриха договор, който тайн...
Света в който живеем с телата си е Матри...
Разкриха ги! Откриха договор, който тайн...
Света в който живеем с телата си е Матри...
Браво, браво само така, това е една голяма истина. Света стана много материален и пагубен, всичко върви като зомбирано, мозъци промити и това е.....
цитирайСветогледа на всеки е различен. Всеки сам решава на къде да поеме. Примитивното му мислене го води до едно затворено маркирано пространство. Ако сам не може да се опомни то тогава си остава в рамките.
цитирайМ да така си е, всеки сам решава по - кой път да поеме. Можеш да покажеш на някой пътя, но сам ще реши дали ще поеме по - него. Явно на някой им е по - лесно да живеят в рамки и да се правят на такива каквито не са, пред другите но в същото време не са нещо повече от останалите. Света се превръща в грозна картинка, всичко се управлява от чернилката и примитивното съзнание. Повечето хора са с промито съзнание, даже не се осъзнават какво вършат и говорят...
цитирайПоздрави за чудесния пост!!!
цитирайБлагодаря! Показва самата истина.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.